— Тоест от някой чужд бик?
— Да.
— Как смятахте да измъкнете семенна течност от едно толкова ценно животно, което не е ваше?
— Смятах да я открадна.
— А-ха.
— Щях да свия спермата от едно изхвърляне и после, разбира се, ако опитите се окажеха успешни, да я разпределя по равно между осемдесетте крави на брат ми.
— А как щяхте да я вкарате в тях.
— Много лесно. Чрез един метод, който нарекох „подкожно осеменяване“: впръскване на спермата със спринцовка.
— И смятахте, че това е възможно?
— Разбира се. В крайна сметка мъжкият полов орган не е нищо друго, освен спринцовка за инжектиране на семенна течност.
— А, моля, моля. Да си имаме уважението. Моят е нещо повече от това.
— Не се съмнявам, Корнелиус — отвърна той сухо, — не се съмнявам. Но сега говорехме за нещо друго.
— Извинявайте.
— Така че започнах да експериментирам със семенната течност на бика.
Взех бутилката с портвайн и отново напълних чашата му. Вече бях сигурен, че старият Уърсли може да ми разкаже много интересни неща, затова исках да се отпусне и да говори.
— Както казах преди, на едно изхвърляне бикът подава пет ml течност. Като количество това не е много. Дори и смесено с глицерин, то не е достатъчно, за да бъде разделяно на по-малки части и успешно инжектирано в отделните крави. Трябваше му някакъв разредител, нещо, което да увеличи количеството, без да влияе на самата семенна течност.
— Защо просто не използвахте повече глицерин?
— Опитах, но нищо не стана. Получи се много гъсто. Няма да ви отегчавам с това колко и какви невероятни течности изпробвах. Просто ще ви кажа коя се оказа най-подходяща в крайна сметка: обезмасленото мляко. Осемдесет процента обезмаслено мляко, десет процента яйчен жълтък и десет процента глицерин: това е магическата смес. Сперматозоидите са луди по нея. Просто хубавичко разбърквате целия този коктейл и вече сте готови за работа. И така, в продължение на няколко години експериментирах с кравите на брат ми. Най-накрая открих оптималната доза.
— Каква беше тя?
— Не повече от двайсет милиона сперматозоида на крава. Когато ги инжектирах с такова количество в подходящото време, получавах бременност в осемдесет процента от случаите. И не забравяйте, Корнелиус — говореше той разпалено, — че във всяко еднократно изхвърлено количество на бика се съдържат пет милиарда сперматозоида! Като ги разделиш на двайсет милиона, се получават двеста и петдесет отделни дози! Невероятно! Направо не можех да повярвам!
— Това означава ли, че само с едно мое изхвърляне, мога да оплодя двеста и петдесет жени?
— Вие не сте бик, Корнелиус — отвърна той. — Колкото и да ви се иска да бъдете.
— Колко жени може да оплоди едно мое изхвърляне?
— Някъде към сто. Но не разчитайте на помощта ми.
Боже господи, помислих си, та аз можех да оправям по седемстотин жени на седмица!
— Наистина ли доказахте това с бика и кравите на брат си?
— Няколко пъти. Системата е безпогрешна. Вземам веднага спермата от едно изхвърляне, смесвам я бързо с обезмаслено мляко, жълтък и глицерин, разделям я на дози и я замразявам.
— Какво е количеството на отделната доза?
— Много малко — половин кубичен сантиметър.
— И това ли е всичко, което инжектирате в кравата — половин кубичен сантиметър?
— Да. Това е всичко. Но не забравяйте, че в този половин кубичен сантиметър живеят двайсет милиона сперматозоида.
— Вярно.
— Слагах дозите в малки гумени тръбички, които наричах сламки. Запушвах ги от двете страни и ги замразявах. Помислете си само, Корнелиус! Двеста и петдесет осеменителни сламки от едно-единствено изхвърляне!
— Мисля много активно върху това. Истинско чудо!
— И тези дози могат да се съхраняват, колкото искате! Всичко, което трябва да направите, когато една крава се разгони, е да извадите сламката от флакона с течен азот, да я размразите, което отнема не повече от минута, да прехвърлите съдържанието й в спринцовка и да го изстреляте в кравата.
Бутилката с портвайн вече беше почти празна и усетих, че Уърсли започва да се напива. Отново напълних чашата му.