— Да.
— „Къде е тръбата? — крещеше брат ми. — Размърдай се бе, човек! Носех колектора в една раница.“ Извадих го колкото можех по-бързо и го подадох на брат си. Той зае позиция до задницата на кравата, от едната й страна. Аз застанах от другата, готов да се включа, когато трябва. Бях толкова изплашен, Корнелиус! По мен течеше вода и през цялото време изгарях от желание да уринирам. Страх ме беше от тоя бик, страх ме беше и от светлината в оня прозорец зад гърба ми, но стоях там като скала. Бикът се носеше към нас, издавайки ужасни звуци, а от муцуната му се точеха лиги. Когато приближи достатъчно, видях, не през ноздрите му е прекарана месингова халка и мога да ви уверя, Корнелиус, че изглеждаше доста опасен този звяр. Той не се поколеба. Знаеше си работата. Подуши веднъж кравата ни и качи предните си крака върху гърба й. Наведох се до него. Главичката на члена му вече се подаваше. Имаше гигантски скротум, над който невероятния му орган ставаше все по-дълъг и по-голям. Приличаше ми на телескоп. В началото беше много къс, после започна да се разгъва и да расте, докато най-накрая стана дълъг, колкото ръката ми. Но не беше много дебел. Като бастун, може би. Посегнах да го хвана, но във вълнението си го пропуснах. „Бързо! — извика брат ми. — Къде е?! Хващай го веднага!“ Но вече беше късно. Бикът имаше страхотен мерник. Беше ударил целта си още при първия опит и краят на члена му вече беше до половина в кравата. „Дръж го!“ — извика брат ми. Опитах се отново да го хвана за късата част, която все още се подаваше отвън. Сграбчих го с две ръце и започнах да дърпам с всичка сила. Той пулсираше и беше леко хлъзгав. Имах чувството, че стискам змия. Бикът буташе навътре — аз дърпах навън. По някое време усетих, че се огъва. Тогава ми дойде наум да синхронизирам движенията си с тези на бика: всеки път, когато той даваше назад, аз дърпах настрани. Нали се сещате? За да се засили, той трябваше да се дръпне назад и да извие гърба си. При всяко извиване на гърба му печелех по няколко сантиметра. Той буташе навътре, но аз продължавах да дърпам много здраво и най-накрая, след като го прегънах почти на две, успях да го измъкна навън. Краят му ме фрасна през лицето. Заболя ме, но стиснах зъби и без да се бавя, го натиках в гумената торба, която брат ми държеше. Това не направи никакво впечатление на бика. Той беше изцяло погълнат от работата си. Имах чувството, че дори не ни забелязва. И слава богу! Органът му вече блъскаше в торбата, която брат ми държеше здраво и след по-малко от минута всичко приключи. Бикът се отдръпна назад. И тогава ни видя. Стоеше там и ни гледаше с огромните си очи. Изглеждаше ми малко изненадан, но кой не би бил на негово място. Изведнъж той нададе ужасен рев и започна да рие с копита земята пред себе си. Беше готов да ни атакува. Но брат ми, който разбираше много от бикове, тръгна право срещу него и го фрасна през муцуната. „Я бягай оттука!“ — каза му той. Бикът се обърна и бавно се отдалечи към стадото. Втурнахме се към портата и я затворихме след себе си. Взех торбата със семето от брат ми, качих се на колелото и полетях като вихър обратно към нашата ферма. Стигнах за петнайсет минути. Бях си приготвил всичко предварително. Изгребах спермата от торбата и я разбърках в готовата смес от глицерин, жълтък и мляко. Напълних двеста и петдесет сламки с по половинка от готовата течност. Не беше толкова трудно, колкото може би звучи. Бях наредил сламките на метална рейка в една редица и ги пълнех с капкомер. После сложих рейката върху парчета лед. Държах ги така половин час и ги преместих в контейнера с азотни пари. След десет минути вече ги сложих във вакуумния флакон с течен азот. Цялата процедура беше приключила преди брат ми да се върне с кравата. Сега имахме сперма от първокласен фризийски бик, достатъчна да оплоди двеста и петдесет крави. Или поне така се надявах.
— Оправдаха ли се очакванията ви? — попитах аз.
— Да. Всичко мина великолепно. На другата година хиърфордските крави на брат ми започнаха да раждат теленца, които бяха наполовина фризийски. Научих го как да извършва „подкожното осеменяване“ и му оставих сламките. Днес, скъпи ми Корнелиус, три години след този случай, почти всяка крава в стадото на брат ми е кръстоска между „Хиърфорд“ и „Фризиец“. Производството му на мляко скочи с около шейсет процента. Продаде бика си. Единственият проблем е, че сламките са започнали да се свършват и той иска да предприемем още едно опасно пътешествие до имението на лорд Самъртън. Честно да ви кажа, Корнелиус, изпитвам ужас при тази мисъл.