— Аз ще отида с него — казах аз. — Ще ви спася от това неприятно преживяване.
— Вие няма да знаете какво да направите.
— Ами. Какво толкова трудно има? Хващаш члена на един бик и го буташ в гумена торба. Вие ще можете да останете в лабораторията и да подготвите всичко за замразяването.
— Карате ли колело?
— Ще отида с колата си. Два пъти по-бързо е. — Току-що си бях купил един чисто нов „Континентал Морис Каули“. Страхотна машина! По-добра във всяко отношение от „Дьо Дийон“-а, който карах в Париж. Купето беше в шоколадовокафяво. Тапицерията — кожена, броните — никелирани, махагонова облицовка и отделна врата за шофьора. Много бях горд с него.
— Ще ви донеса семето за нула време — казах аз.
— Каква великолепна идея! Наистина ли сте готов да направите това за мен, Корнелиус?
— Ще бъде удоволствие за мен.
Скоро след това се сбогувахме. Тръгнах обратно към Тринити. Главата ми гъмжеше от всичко, което бях чул тази вечер. Без съмнение Уърсли беше направил страхотно научно откритие и в момента, в който го публикуваше, целият свят щеше да го обяви за велик човек. Дори може би за гений.
Но това въобще не ме интересуваше. Въпросът, който не ми даваше мира, беше, как аз самият мога да направя няколко милиона от цялата тая работа. Нямах нищо против и Уърсли да забогатее покрай мен. Той го заслужаваше. Но моето забогатяване стоеше на първо място. Колкото повече разсъждавах върху откритието, толкова повече се убеждавах, че от него могат да се направят страхотни пари. Но не от крави и бикове. Ключът беше другаде.
Цяла нощ лежах буден и разсъждавах. Сигурно изглеждам доста нехаен на хората, които четат тези дневници, но мога да ви уверя, че когато стане въпрос за жизненоважните ми лични интереси, съм способен на невероятно концентрирана мозъчна дейност. Някъде към полунощ се роди една идея, която започна упорито да се върти в главата ми. Тя страшно ми допадна, защото беше свързана с двете неща, които считам за най-големите удоволствия в този живот: прелъстяването и копулацията. Останах още по-очарован от нея, когато се убедих, че е свързана не просто с прелъстяване и копулация, а с многократни прелъстявания и копулации.
Станах от леглото и си облякох халата. Взех един тефтер и започнах да си водя бележки. Прецених трудностите, които евентуално биха могли да възникнат. Потърсих начини за преодоляването им. В крайна сметка стигнах до заключението, че новороденият ми план ще успее. Нямаше начин да не успее!
Имах да преодолея само едно препятствие: да убедя А. Р. Уърсли да участва в него.
VIII.
На следващия ден следобед го потърсих в колежа и го поканих на вечеря.
— Никога не вечерям навън — каза той. — Сестра ми ме очаква у дома.
— Става въпрос за бизнес вечеря — убеждавах го аз. — Отнася се за вашето бъдеще. Кажете на сестра си, че е жизненоважно да отсъствате тази вечер. На път съм да ви направя богат човек.
Най-накрая той склони.
В седем часа го заведох в „Синия Глиган“ на Тринити стрийт и поръчах за двамата: първо по порция стриди и една бутилка „Кло Вуже Бланк“ — много рядко вино, после по порция говеждо печено и бутилка хубаво „Волне“.
— Трябва да призная, че добре се грижите за себе си, Корнелиус — каза Уърсли.
— Разбира се — отвърнах аз. — Обичате стриди, нали?
— Да, много.
Наблюдавахме как отварят стридите на бара. Бяха „Колчестър“, средно големи и доста сочни. След малко ни ги донесе един келнер. Друг, специално за вината, отвори бутилката „Кло Вуже Бланк“. Започнахме вечерята.
— Защо дъвчете стридите си? — попитах аз.
— А какво очаквате да правя с тях?
— Да ги гълтате цели.
— Карате ме да се смея.
— А не би трябвало. Основното удоволствие от яденето на стриди е в това да ги усещате как се плъзгат надолу към стомаха ви.
— Какви ги говорите?
— Към това се прибавя и фактът, че стридите са живи, което прави изживяването още по върховно.
— Предпочитам да не мисля за това.
— А трябва. Ако се концентрирате достатъчно, дори може да ги усетите как се гърчат в стомаха ви.
Никотинените мустаци на Уърсли започнаха леко да потрепват. Приличаха на малко космато животинче, вкопчило се в горната му устна.
— Ако се загледате много внимателно в една определена част на стридата — казах аз — … ето, точно тук… ще забележите слабото й пулсче, ето тук. Виждате ли? И като забучите вилицата си в него… ето така… виждате как цялата стрида се сгърчва. Същото се получава и ако изстискате лимон отгоре. Стридите изпитват ужас от лимона. Сигурно не им е много приятно да забиват и вилици в тях. Целите се стягат. Плътта им потреперва. Ето сега ще глътна една. Не е ли прекрасна? Ето, сега я усещам как се плъзга надолу по хранопровода ми… А сега ще се отпусна назад и ще зачакам, докато почувствам как мърда в стомаха ми…