Когато най-сетне портвайнът беше на масата и келнерът донесе чинийките с прекрасния, ронлив, зелен „Стилтън“, казах на Уърсли:
— А сега, нека ви разкажа как смятам да ви направя милионер.
Той ме гледаше съсредоточено. Беше леко раздразнен, но в никакъв случай не нападателен. Бях успял да го усмиря.
IX.
— Реално погледнато, вие сте разорен — започнах аз. — Имате да изплащате убийствена лихва върху ипотеката. Получавате мизерна заплата в университета. Нямате никакви спестявания. С други думи, извинете за израза, но вие живеете като просяк.
— Ние живеем много добре.
— Не. Вие не живеете добре. И никога няма да живеете добре, освен ако не ме оставите да ви помогна.
— Е, какъв е вашият план?
— Вие, сър, сте направили едно наистина революционно научно откритие. Няма две мнения по въпроса.
— Смятате ли, че е толкова важно? — попита той, като се поизправи в стола.
— Много е важно! Но помислете само какво ще стане в момента, в който го публикувате. Всеки Том, Дик и Хари ще свие процеса ви за собствено ползване. И вие няма да сте в състояние да ги спрете. Така е било винаги. Вижте например пастьоризацията: Пастьор е публикувал откритието си, всички са откраднали процеса и какво е спечелил от всичкото това горкият учен?
— Станал е световноизвестен.
— Ако това е всичко, което искате, моля, публикувайте. Аз елегантно ще се оттегля от сцената.
— А в случай, че се съглася с вашия план, ще мога ли да публикувам някога?
— Разбира се! Веднага след като направите един милион.
— Колко време ще отнеме това.
— Не знам. Пет, най-много десет години. След това сте свободен да ставате велик.
— Е, добре тогава. Да чуем брилянтния ви план.
Виното беше великолепно. Сиренето също, но си чопнах само мъничко, колкото да си смажа гърлото. Поръчах една ябълка. Твърдата, тънко нарязана ябълка, е най-доброто мезе за портвайн.
— Предлагам ви работа само с човешки сперматозоиди — казах аз. — Предлагам ви да подберем най-великите и най-известните живи мъже по света и да създадем хранилище за тяхната сперма. Ще напълним по двеста и петдесет сламки със спермата на всеки един.
— Какъв е смисълът от това? — попита Уърсли.
— Върнете се шейсет години назад — казах аз. — Върнете се в 1860-та и си представете, че живеем тогава и притежаваме знанието и умението да складираме сперматозоиди. Кои от тогавашните гении бихте избрали за донори?
— Дикенс.
— Продължавайте.
— Ръскин… Марк Твен.
— И Брамс — казах аз. — И Вагнер, и Чайковски, и Дворжак… Списъкът е много дълъг. И всичките са истински гении. Върнете се още по-назад във времето, ако искате, върнете се към Балзак, към Бетовен, към Наполеон, към Гоя, към Шопен. Нямаше ли да е вълнуващо, ако сега имахме на склад във флаконите ви с течен азот двеста и петдесет сламки, пълни с живата сперма на Бетовен?
— За какво щяхме да я използваме?
— Щяхме да я продаваме, разбира се.
— На кого?
— На жени. На богати жени, които биха искали да имат бебе от един от най-великите мъже на всички времена.
— Не, чакайте малко, Корнелиус. Нито една жена, независимо богата или бедна, не би се съгласила да бъде оплодена със семето на някакъв отдавна изгнил непознат човек, само защото той е бил гений.
— Грешите! Вижте, мога да ви заведа, на който и да е концерт на Бетовен и ви гарантирам, че ще намеря поне десет жени в салона, които биха дали всичко, за да имат бебе от този велик човек.
— Стари моми ли имате предвид?
— Не, омъжени жени.
— А съпрузите им какво ще кажат?
— Съпрузите им няма да знаят. Само майката ще знае, че е бременна от Бетовен.
— Това е мошеничество, Корнелиус.
— Само си представете тази нещастна богата жена, омъжена за някой отвратително грозен, отблъскващ, груб и прост индустриалец от Бирмингам и изведнъж — тя има за какво да живее. Тя се разхожда по красиво поддържаната градина около огромната къща на богатия си съпруг, припява си тихо „Ероика“-та на Бетовен и си мисли: „Боже господи, не е ли прекрасно! Аз съм бременна от мъжа, който е написал тази музика преди сто години!“.
— Не разполагаме със сперма от Бетовен.
— Но има и много други велики мъже. Гении е имало и ще има във всички векове. Нашата задача е да ги хванем. И вижте — продължих аз, — ние имаме едно страхотно предимство. Замислете се само и ще откриете, че почти всички богати мъже по света са отвратително грозни, груби, необразовани и отблъскващи. Те са арогантни обирджии, чудовища. Представете си само какъв може да бъде манталитетът на един човек, който прекарва целия си живот в натрупване на милион след милион — на Рокфелер, Карнеги, Мелън, Круп. Тия са от по-старо време. Днешните са от същия дол дренки. Индустриалци, спекуланти от войната. Отвратителни са, до един. И без изключение се женят за красиви жени, които се съгласяват само заради парите им. Тези жени раждат грозни, тъпи деца от грозните си, алчни съпрузи. Постепенно намразват съпрузите си, отегчават се до смърт и започват да се занимават с изкуство: купуват си картини на импресионистите и ходят по концерти на Вагнер. Точно в този момент, скъпи сър, тези жени са узрели за нашето предложение. И така, стъпка по стъпка, Осуалд Корнелиус им предлага да бъдат осеменени с гарантирано оригинална Вагнерова сперма.