— Вагнер също е мъртъв.
— Просто се опитвам да ви обясня как би изглеждало хранилището ни за сперма след четирийсет години, ако го започнем сега, през 1919-та.
— Кого ще включим в него?
— Кого предлагате? Кои са живите гении днес?
— Алберт Айнщайн.
— Добре. Кой друг?
— Сибелиус.
— Великолепно. А какво ще кажете за Рахманинов?
— И Дебюси.
— Кой още?
— Зигмунд Фройд от Виена.
— Той велик ли е?
— Ще бъде — каза Уърсли. — Вече е световноизвестен в средите на медиците.
— Добре, да кажем, че сте прав. Продължавайте нататък.
— Игор Стравински.
— Не знаех, че разбирате от музика.
— Естествено, че разбирам от музика.
— Бих искал да предложа художника Пикасо от Париж — казах аз.
— Той гений ли е?
— Да.
— Ще се съгласите ли за Хенри Форд в Америка?
— О, да, разбира се. Добра идея. Също и краля ни: Негово Величество крал Джордж V.
— Крал Джордж V? — извика Уърсли. — На него пък какво му е великото?
— Кралската му кръв. Само си представете какви суми биха платили някои жени, за да имат дете от краля на Англия.
— Ставате смешен, Корнелиус. Не можете да се наврете в Бъкингамския дворец и да започнете да молите Негово Кралско Величество да ви отпусне спермата си от едно изпразване.
— О, един момент. Не сте чули и половината даже. И не бива да спираме само до Джордж V. Трябва да осигурим един наистина изчерпателен контингент от кралска сперма. Всички крале на Европа! Да видим: имаме Хоокон в Норвегия; Густав в Швеция; Кристиан в Дания; Алберт в Белгия; Алфонсо в Испания; Карол в Румъния; Борис в България; Виктор Емануел в Италия.
— Дрънкате глупости.
— Никакви глупости! Богатите дами в Испания с благородническа кръв сто процента си умират за бебе от Алфонсо. Така ще бъде и във всяка друга страна. Аристокрацията боготвори монархията. Много е важно да имаме пълен сбор от кралските сперми в хранилището. И аз ще го осигуря. Не се притеснявайте за това. Аз ще го осигуря!
— Това е едно недомислено и неизпълнимо бълнуване — каза Уърсли. Той лапна парченце „Стилтън“ и го преглътна с портвайн. По този начин опропасти и сиренето, и виното.
— Смятам да вложа всичките си сто хиляди лири в това начинание — казах аз. — Ето колко е недомислено.
— Вие сте луд.
— Същото щяхте да ми кажете и ако ме бяхте видели във влака за Судан на седемнайсетгодишна възраст, в търсене на прах от судански мухи, нали?
Това му запуши устата.
— Колко ще искате на едно осеменяване? — попита той.
— Цяло състояние — отвърнах аз. — Никой няма да получи бебе от Айнщайн за няколко лири. Или такова от Сибелиус. Или от крал Алберт в Белгия. Хей! Току-що ми хрумна нещо. Едно бебе от краля дали ще може да претендира за престола?
— Не, защото ще е копеле.
— Няма значение. Все ще може да претендира за нещо. Кралските копелета винаги го правят. Ще трябва да искаме колкото може повече мангизи за кралската сперма.
— Колко мислите да вземате на осеменяване?
— Някъде към двайсет хиляди лири стерлинги. Гениите ще са малко по-евтини. Ще има ценоразпис и сумите ще варират. Най-скъпи, естествено, ще бъдат кралете.
— Хърбърт Уелс — каза той изведнъж. — Той още е жив.
— Да. Можем да го включим и него.