Но не щеш ли, точно преди седмица, внезапно открих сред това сборище от зоологични видове едно толкова прелестно същество, че направо отказах да повярвам на очите си. И все пак, тя беше момиче от Гъртън. Открих я в една сладкарница по обед. Ядеше поничка. Попитах я дали мястото до нея е свободно. Тя кимна и продължи да яде. Седях там и я зяпах, все едно беше преродената Клеопатра. Никога през краткия си живот не бях виждал жена с такова мощно сладострастно излъчване. Тя просто беше изтъкана от секс. Нямаше значение, че цялата й физиономия е омазана със слепена пудра захар. Носеше шлифер и мъхесто шалче, но със същия успех можеше и да е чисто гола. Човек среща такава жена само веднъж или два пъти в живота си. Лицето й беше неописуемо красиво, но това, което ме порази и ме накара непрекъснато да се гърча на мястото си, бяха красиво изрязаните й ноздри и странната малка извивка на горната й устна. Дори в Париж не бях виждал жена, която да възбужда такава спонтанна страст. Тя продължаваше да дъвче поничката си. Аз продължавах да я поглъщам с очи. Веднъж, само веднъж погледът й бавно се вдигна и се впи в лицето ми, хладен, проницателен, пресметлив, после падна отново. Тя довърши поничката си и тръгна да става.
— Почакайте малко — казах аз.
Тя се спря. За втори път пронизващите й кафяви очи се заковаха на лицето ми.
— Моля?
— Казах да почакате малко. Изяжте още една поничка или някаква кифла, само не си отивайте.
— Ако искате да говорите с мен, защо просто не го кажете?
— Искам да говоря с вас.
Тя отпусна ръце в скута си и зачака. Започнах да говоря. Постепенно се включи и тя. Оказа се, че е студентка по биология в Гъртън, стипендиантка като мен. Баща й бил англичанин, а майка й иранка. Казваше се Ясмин Хаукъмли. Няма никакво значение какво си казахме. Важното е, че след това излязохме от сладкарницата и отидохме в стаята ми, където останахме заедно до другия ден сутринта. След осемнайсетте часа, прекарани с нея, се чувствах като парченце пемикан, като изстискано, изсушено месо. Това момиче действаше като електрошок и беше по-перверзна, отколкото можех да си представя. Ако се бе родила в Пекин, щеше да получи „Почетната диплома“ дори с вързани ръце и оковани крака.
Толкова се запалих по нея, че наруших златното правило и я видях повторно.
И сега, в десет без двайсет вечерта, в момента, в който Уърсли креташе с велосипеда си към дома, аз стоях пред портата на Гъртън Колидж и учтиво молех възрастния портиер да съобщи на мис Ясмин Хаукъмли, че мистър Осуалд Корнелиус я търси по много спешен въпрос.
Тя слезе веднага.
— Скачай в колата — казах аз. — Трябва да поговорим за някои неща.
Подкарах към Тринити. На входа дадох половин гвинея на портиера, за да гледа на другата страна, докато Ясмин се промъква зад гърба ми.
— Не се събличай — казах аз. — Ще говорим за бизнес. Искаш ли да станеш богата?
— Разбира се, че искам да стана богата — отвърна тя.
— Мога ли да ти имам пълно доверие?
— Разбира се.
— Няма да издрънкаш на никого, нали?
— Говори спокойно! Вече усещам, че ще е нещо забавно.
Разказах й за откритието на Уърсли.
— Боже господи! — възкликна тя. — Това е невероятно научно откритие! Кой, по дяволите, е този, А. Р. Уърсли? Той ще стане световноизвестен! Искам да се запозная с него!
— Скоро и това ще стане — казах аз.
— Кога? — попита нетърпеливо тя. Беше много развълнувана, тъй като тя самата беше млад и способен учен.
— Имай малко търпение — отвърнах аз. — Ето, виж какво съм намислил.
Разкрих й плановете си за създаване на хранилище за спермата на съвременните гении и крале с помощта на откритието на Уърсли.
Когато приключих, тя ме попита дали имам вино. Отворих бутилка Кларе и налях две чаши. Извадих някакви сухи бисквити за мезе.
— Интересна идея имаш — каза тя, — но ми се струва, че нищо няма да излезе от нея.
Ясмин започна да ми изрежда всички контрааргументи, които и Уърсли беше изтъкнал същата вечер в ресторанта. Изчаках търпеливо, докато приключи. После изиграх най-силния си коз.
— Миналия път, когато се видяхме, ти разказах за приключенията си в Париж. Помниш, нали?
— За великолепната суданска муха ли? Все ми се иска да беше запазил малко от този прах.