Помогнах му да запали пурата си. Облаци дим обгърнаха главата му и през тях едва виждахме лицето му, което приличаше на огромен, презрял, болезнено червен домат.
— Една вечер — подхвана той — се бях излегнал, както обикновено, на верандата на вилата си, която се намира на 70 километра северно от Хартум. Беше адски горещо и аз се чувствах като пребит след тежкия ден. Пиех силно уиски със сода — първото ми за вечерта. Бях се опънал на шезлонга, с крака на ниската балюстрада, която обгражда верандата. Усещах как уискито облива стените на стомаха ми и мога да ви уверя, че няма нищо по-приятно от това да почувстваш как, в края на дългия работен ден сред този неприветлив климат, първото уиски се разлива в стомаха ти и прониква в жилите ти. След няколко минути влязох във вилата, за да си налея втора чаша и се върнах на верандата. Излегнах се на шезлонга както преди. Ризата ми беше мокра от пот, но бях прекалено изморен, за да си взема душ. И изведнъж се случи нещо странно — целия се вкочаних. Точно бях посегнал да отпия от чашата си, когато ръката ми се вдърви, както беше във въздуха. Буквално замръзна на едно място, а пръстите ми стискаха чашата като пръсти на мъртвец. Не можех да помръдна. Дори не можех да си отворя устата. Опитах се да извикам за помощ, но безуспешно. Бях се вкочанил като труп. Като парализиран. Сигурно съм приличал на каменна статуя.
— Изплашихте ли се? — попита някой.
— Разбира се, че се изплаших — отвърна майорът. — Щях да умра от ужас — сам в Суданската пустиня, на десетки мили от най-близкото населено място. Слава богу, парализата не трая дълго. Около една-две минути може би. Не помня точно. Но когато се оправих, първото нещо, което ме впечатли, беше изгарящото усещане в областта на слабините. „А така! — помислих си аз. — Сега пък какво става с мен!“ Но беше повече от ясно какво става. Активността в панталоните ми прерасна в цяла революция и след няколко секунди членът ми беше втвърден и стърчеше като гротмачтата на първокласна състезателна шхуна.
— Какво искате да кажете с това „членът ми“? — попита едно от момичетата, което се казваше Гуендълин.
— Предполагам, че ще се досетите като чуете по-нататък, мила моя — отвърна майорът.
— Продължавайте, майоре — подканихме го ние, — какво се случи по-нататък?
— После той започна да пулсира.
— Кой започна да пулсира? — попита Гуендълин.
— Членът ми — отвърна майорът. — Чувствах ударите на сърцето си по цялата му дължина. Сякаш той самият туптеше. Беше се опънал като балон. Нали се сещате за онези дълги балони, дето ги подмятат по детските забави? Много приличат на кренвирши. Не можех да се отърва от усещането, че членът ми се е превърнал в един от тези балони и имах чувството, че с всеки удар на сърцето ми той се напомпва все повече и повече, докато накрая щеше да се пръсне.
Майорът отпи глътка вино и се втренчи в запаления край на пурата си. Всички чакаха в напрегнато мълчание.
— Разбира се — продължи той, — започнах да се мъча да разбера какво точно се бе случило. Погледнах чашата си с уиски. Беше там, където винаги я оставях — върху балюстрадата. После погледът ми започна да пълзи нагоре към покрива на вилата, плъзна се по ръба на стряхата и изведнъж — хоп! Ами да! Бях се сетил какво може да се е случило.
— Какво? — извикахме всички в един глас.
— Огромна суданска муха, излязла на вечерната си разходка, се бе приближила прекалено близо до ръба и се беше прекатурила през стряхата.
— И бе паднала право в чашата ви с уиски, нали? — извикахме ние.
— Именно! — каза майорът. — И понеже бях много жаден, съм я изгълтал заедно с уискито, без да я видя.
Момичето, което се казваше Гуендълин, гледаше майора с широко отворени очи.
— И все пак, не разбирам какво толкова се е случило — недоумяваше тя. — Една мъничка буболечка не може да нарани никого.
— Скъпо дете — каза майорът, — когато испанската муха бъде изсушена и стрита на прах, се получава, така наречения кантаридис. Това е фармацевтичното му наименование. Наименованието на суданската му разновидност е Cantharidin Sudanii. Този Cantharidin Sudanii е направо смъртоносен прах. Максималната безопасна доза, която може да поеме едно човешко същество, ако въобще може да се говори за „безопасна доза“, е един миним — това е една шейсета част от драхма. След като аз бях нагълтал цяла и при това възрастна суданска муха, можете да си представите колко стотици максимални дози бях поел!