— Ето тук — продължаваше Ясмин, като не махаше пръста си от мястото. — После ще го залепя в колекцията си заедно с всички останали.
Съзнанието на Уърсли беше замъглено от надигащата се в него страст и без много да му мисли, той подписа. Ясмин сгъна листа и го прибра в портмонето си. Уърсли се хвана с две ръце за ръба на чина пред него и започна да се клатушка напред-назад, сякаш сградата беше кораб в бурно море. По челото му избиха капки пот. Спомних си, че сме му дали двойна доза. Ясмин като че ли си спомни същото. Тя отстъпи назад няколко крачки и се приготви за предстоящото нападение.
Уърсли бавно обърна главата си и се вторачи в нея. Прахът вече го удряше здраво. В очите му се беше появил леко налудничав блясък.
— Аз… ъъъ… аз… аз…
— Нещо не е наред ли, мистър Уърсли? — попита Ясмин с мил глас. — Не се чувствате добре?
Той продължаваше да стиска ръба на чина и да гледа Ясмин с див пламък в очите. Сега вече цялото му лице беше плувнало в пот, която се стичаше надолу по мустаците му.
— Мога ли да ви помогна с нещо? — попита Ясмин.
От гърлото му излезе само някакво смешно хриптене.
— Да ви донеса ли чаша вода? Или малко амонячна сода?
Но той продължаваше да се държи за чина, да клати глава и да издава смешни гъргорещи звуци. Приличаше ми на човек, глътнал рибена кост.
И изведнъж той нададе страхотен рев и се втурна към Ясмин. Сграбчи я с две ръце за раменете и се опита да я събори на пода, но тя ловко се измъкна и отскочи назад.
— А-ха! — каза тя. — Ето значи какво ви притеснява. Е, няма от какво да се срамувате, миличък мой.
Гласът й беше студен като лед.
Той отново се спусна към нея, опитвайки се да я докопа, но тя беше прекалено пъргава за него.
— Само за момент — каза тя, отвори портмонето си и измъкна отвътре гуменото нещо, което й бях дал предишната вечер.
— Нямам нищо против да се позабавлявам с вас, мистър У, но нито аз, нито вие искаме да надуя корема, нали така? Затова бъдете добро момче и стойте мирен за минутка, докато ви сложа шлиферчето.
Но на Уърсли не му беше до никакви шлиферчета. Той нямаше намерение да стои мирен, а дори и да искаше, съмнявам се, че би могъл. За мен лично, от професионална гледна точка, беше интересно и поучително да наблюдавам любопитния ефект, който двойната доза предизвиква у пациента. Преди всичко тя го караше да подскача. Уърсли направо не се спираше. Все едно правеше гимнастически упражнения. Заедно с това той продължаваше да издава онези абсурдни животински звуци и да размахва ръцете си като вятърна мелница, а потта продължаваше да се стича по лицето му. През цялото това време Ясмин скачаше наоколо с нелепото гумено нещо в ръце и крещеше:
— О, спрете се за миг поне, мистър Уърсли! Няма да ви допусна до себе си, преди да съм ви сложила това!
Според мен той дори не я чуваше. И макар очевидно да беше полудял от страст, в същото време изглеждаше като човек, който се чувства безкрайно неудобно. Ясно беше, че някакъв постоянен дразнител го кара да подскача така. Нещо непрекъснато го боцкаше и то толкова силно, че не му позволяваше да стои на едно място. Често по състезанията за хрътки, за да накарат кучето да тича по-бързо, завират в задника му парченце джинджифил и то лети като вихър, опитвайки се да избяга от ужасната пареща болка. Болката, която тормозеше Уърсли беше на съвсем различно място и явно беше непоносима, защото го караше да подскача и да гърчи из цялата лаборатория. В същото време той инстинктивно усещаше, или поне така изглеждаше отстрани, че само жена може да го избави от нея. Но проклетата жена беше прекалено бърза за него и той не можеше да я хване. А болката ставаше все по-непоносима и по-непоносима.
Изведнъж той сграбчи с две ръце предната част на панталоните си и с едно рязко движение ги разпра. Десетина малки копченца се пръснаха по пода на лабораторията. Уърсли пусна панталоните си и крачолите се нагънаха около глезените му. Опита се да ги събуе, ритайки отчаяно, но не успя, защото беше още с обувки. По този начин буйстващата жертва беше временно, но ефективно окована. Не можеше да тича, не можеше дори да ходи. Можеше само да подскача. Това беше добре дошло за Ясмин. Тя се спусна като пантера към твърдата, потръпваща пръчка, която стърчеше от процепа на долните гащи на Уърсли и я сграбчи с дясната си ръка. Стискаше я така здраво, все едно беше дръжката на тенис ракета. Беше го хванала най-сетне! Той се размуча още по-високо.