— Стига сте вили, дявол да ви вземе! — смъмри го тя. — Какво искате? Да докарате целия университет тук? И стойте малко на едно място, за да мога да ви сложа това проклето нещо!
Но Уърсли беше глух към всичко друго, освен към яростните си първични желания. Той просто не можеше да стои на едно място. Въпреки че беше като спънат кон с тия крачоли около глезените, той продължаваше да подскача, да размахва ръце и да мучи като бик. Ясмин трябваше да направи нещо също толкова невъзможно, колкото това да се вдене конец в иглата на пусната шевна машина. Накрая тя очевидно изгуби търпение, защото видях как дясната й ръка, тази, която стискаше дръжката на тенис ракетата, направи рязко движение, подобно на онзи удар в тениса, при които летящата топка се посреща във въздуха и се връща с бекхенд, изпълнен с меко завъртане на китката, за да се придаде силно, въртеливо движение на топката. В една реална ситуация това щеше да бъде великолепен удар. Жертвата нададе такъв вой, че всички епруветки в лабораторията издрънчаха. Той застина на място за около пет секунди — точно толкова, колкото й беше необходимо, за да надене гуменото нещо върху „дръжката“ и да отскочи отново назад.
— Не можем ли да поуспокоим малко топката? — попита тя. — Това не е турнир по бикоборство, в края на краищата!
Той риташе отчаяно, за да изхлузи обувките и панталоните си и когато най-сетне успя, Ясмин трябва да е разбрала, че е настъпил пиковият момент.
Няма смисъл да описвам грубиянското изпълнение, което последва. В него нямаше паузи, почивки и полувремена. Силата, която суданската мушица вливаше в жилите на този човек, беше направо удивителна. Той се нахвърли върху момичето като върху неравна пътна настилка, която трябва да бъде изгладена. Работеше така здраво, че чувах как кокалите й дрънчат. И всеки път се зареждаше и изригваше отново и отново, въпреки че досега оръдието му сигурно се беше нажежило до бяло. Казват, че древните брити правели огън като търкали дървени пръти един в друг. Ако наистина това е начинът, Уърсли всеки момент щеше да подпали сградата, с дървени пръти или без тях. Нямаше да се учудя ни най-малко, ако от боричкащите се на пода започнеше да се издига пушек.
Докато течеше представлението, извадих тефтерче и молив и си направих няколко бележки:
Първо: Старай се за в бъдеще да уреждаш срещите на Ясмин с донорите в стая, в която има диван, фотьойл или поне килим на пода. Тя без съмнение е здраво и издръжливо момиче, но работата върху твърда дървена настилка при изключително тежки трудови условия изисква прекалено много. Ако продължава така, съществува реална опасност да получи навяхване в лумбалната област или дори тазова фрактура и тогава какво ще стане с нашия малък, хитър план, тра-ла-ла?
Второ: Никога повече не предписвай двойна доза! Тя предизвиква прекомерно дразнене във фатални части на тялото и кара жертвата да изпълнява нещо като танца на свети Вит. Това прави невъзможно поставянето на колектора сперма, без Ясмин да е принудена да прибягва до мръснишки номера. Свръхдозата също така кара жертвата да реве прекалено високо, което би могло да се окаже фатално за успешното изпълнение на операцията, в случай че съпругата му, кралицата на Дания например, или мисис Бърнард Шоу, седи кротко в съседната стая с ръкоделието си.
Трето: Помисли за вариант, при който Ясмин се измъква изпод жертвата и офейква със спермата му още след първото изпразване. Дори и най-минималното количество от този дяволски прах, е в състояние да накара деветдесетгодишен гений да се бъхти в продължение на два часа, че и повече. Това никак не е хубаво, тъй като е абсолютно задължително малките червейчета да бъдат замразени, докато все още мърдат, да не говорим, че би могло да създаде неудобства на Ясмин. Ето, че в момента старият Уърсли продължава да се труди, въпреки че досега сигурно е доставил стоката поне шест пъти. Може би едно рязко убождане в задника с игла за шапка ще върши работа занапред.
Но в онзи момент Ясмин не разполагаше с игла за шапка, която да й помогне и до ден-днешен не разбрах какво точно направи, за да накара Уърсли да нададе поредния оглушителен рев и да спре да се движи така внезапно. Не че ме интересува. Това не е моя работа. Но каквото и да е било, сигурен съм, че едно добро момиче като нея никога не би го направило на един добър мъж като него, освен ако не е абсолютно наложително. Следващото нещо, което видях, беше как Ясмин тича към вратата с бойните трофеи в ръка. Едва се сдържах да не стана и да не изръкопляскам. Какво изпълнение! Какъв великолепен финал! Вратата се затръшна зад гърба й.