— Но този прах наистина е фантастичен!
— Убедих се в това в Париж.
— Не смяташ, че би докарало по-старите до сърдечен удар, нали?
— Не, разбира се — отвърнах аз, въпреки че се бях чудил за същото нещо.
— Не бих искала да оставям след себе си редичка от трупове — каза тя, — особено от труповете на велики и известни мъже…
— Няма — успокоих я аз, — не се притеснявай.
— Ето например Алегзандър Греъм Бел в момента е на седемдесет и две години. Смяташ ли, че би издържал на такова нещо?
— Защо не? — отвърнах аз. — Той е здрав като бик. Всички велики мъже са такива. Но виж какво можем да направим за твое успокоение: можем да регулираме дозата според възрастта. Колкото са по-стари, толкова по-малка доза ще им даваме.
— Добра идея. Така ще правим.
Заведох Ясмин на разкошна вечеря в „Синия глиган“. Тя го заслужаваше! После я изпратих до Гъртън.
XII.
На другата сутрин взех гуменото нещо и подписаното послание и отидох да потърся Уърсли. В сградата с лабораториите ми казаха, че тази сутрин не се е появявал. Качих се в колата си и отидох до дома му. Отвори ми страховитата му сестра.
— Артър нещо не е добре — съобщи ми тя.
— Какво се е случило?
— Паднал от колелото.
— О, боже.
— Карал снощи в тъмното към къщи и се блъснал в някаква пощенска кутия.
— Много съжалявам. Сериозно ли е пострадал?
— Целият е надран.
— Но няма нищо счупено, надявам се?
— Е — каза тя и в гласа й долових нотка на горчивина, — поне не кокали.
„О, божичко! — помислих си аз. — О, Ясмин! Какво си направила с него?“
— Моля ви, предайте му искреното ми съчувствие — казах аз, качих се в колата си и потеглих.
На следващата сутрин един много крехък Уърсли се яви на пост.
Изчаках, докато остане сам в лабораторията и поставих на масата пред него листа хартия с печата на Химическия факултет и текста, който бях напечатал над собствения му подпис. До тях стоварих един милиард от неговите собствени сперматозоиди (вече мъртви) и казах:
— Аз спечелих баса.
Той се вторачи в мръсната гумена торбичка. После прочете написаното и се вторачи в подписа си.
— Мошеник! — извика той. — Вие ме измамихте!
— А вие изнасилихте една млада дама.
— Кой напечата това?
— Аз.
Той стоеше и се опитваше да проумее ситуацията.
— Добре — каза накрая, — какво всъщност се случи с мен? Аз направо полудях. Какво направихте с мен?
— Дадохме ви двойна доза cantharis vesicatoria sudanii — отвърнах аз. — Добрата стара суданска муха. Страшно ефикасно нещо!
Той ме гледаше съсредоточено и по лицето му разбрах, че е започнал да включва.
— Ааа, ето каква била работата — каза той. — И предполагам сте го напъхали в гадния бонбон?
— Точно така. А щом вие го глътнахте, защо да не го глътнат и кралят на Белгия, и принцът на Уелс, и мистър Джоузеф Конрад, и всички останали?
Той закрачи из лабораторията. Забелязах, че ходи много внимателно.
— Вече съм ви казвал, Корнелиус, че вие сте един абсолютно безскрупулен човек.
— Така е! — ухилих се аз.
— Вие знаете ли въобще какво направи с мен тази жена?
— Мога да се досетя.
— Тя е вещица! Тя е… вампир! Тя е просто отвратителна!
— Странно е, че го казвате, защото по всичко личи, че доста ви е харесала — казах аз и посочих гуменото нещо на масата.
— Аз бях упоен! — извика той.
— Вие сте я изнасилили! Вие сте я изнасилили като животно! Вие сте бил отвратителният, не тя!
— Това не съм бил аз! Това е била испанската ви муха!
— Разбира се! Но когато Марсел Пруст или кралят на Испания я изнасилят, откъде ще знаят, че това е било заради испанската муха?
Той не ми отговори.
— Няма откъде да знаят — продължих аз. — Ще има да се чудят какво ги е прихванало, също както сте се чудили и вие. Но за разлика от вас, те никога няма да узнаят отговора и в крайна сметка ще го отдадат на изключителната привлекателност на момичето. Това е най-многото, което могат да си помислят, нали?
— Ами… да.
— И ще са страшно притеснени от това, че са я изнасилили, също както сте притеснен и вие. Ще се чувстват виновни, също както се чувствате виновен и вие. Ще се опитат да потулят цялата работа, също както ще се опитате да направите и вие. С други думи, няма да ни притесняват повече. Ние офейкваме с подписа и спермата им и това е.