Имаше и друг, по-малък, с отделения за лед, ръчен миксер и бутилки за сместа от обезмаслено мляко, жълтък и глицерин, а също и малък микроскоп за проверка на потентността на новопостъпилата сперма. Всичко беше приготвено с педантична точност.
Последно, Уърсли се захвана да построи Домът на спермата в мазето на Дънроамин.
XIII.
В началото на юни, 1919-а, вече бяхме почти готови да започнем работа. Казвам почти, защото все още не бяхме съставили окончателния списък на донорите. Кои щяха да бъдат великите мъже, удостоени с посещение от Ясмин (и мен, разбира се, но скрит зад кулисите)? Тримата проведохме много срещи в Дънроамин, за да обсъдим този труден въпрос. Кралете бяха лесни. Искахме ги всичките. Първо направихме техния списък:
| Алберт, крал на Белгия | години | 45 |
| Борис, цар на България | 25 | |
| Кристиан, крал на Дания | 49 | |
| Александър, крал на Гърция | 23 | |
| Виктор Емануел, крал на Италия | 50 | |
| Хоокон, крал на Норвегия | 47 | |
| Фердинанд, крал на Румъния | 54 | |
| Алфонсо, крал на Испания | 33 | |
| Густав, крал на Швеция | 61 | |
| Петър, крал на Югославия | 75 |
Холандия не присъстваше в списъка, защото имаше само кралица; Португалия също, защото там монархията беше свалена с революцията от 1910 г.; а с Монако нямаше смисъл да си губим времето. Оставаше само нашият крал Джордж V. След много дебати решихме да оставим човека на мира. Първо, щяхме да рискуваме прекалено много на собствена почва и второ, аз имах намерение да използвам Негово Кралско Величество по друг, малко по-различен начин, както ще се убедите след малко. Въпреки това решихме да включим Едуард, Уелския принц, като евентуално допълнение. Ясмин и суданската муха, щяха да го повалят във всеки момент, в който Ясмин пожелаеше. А да си признаем, тя едва чакаше.
Изготвянето на списъка с великите мъже и гениите беше много по-трудно. Малцина от тях, като Пучини, или Джоузеф Конрад, или Рихард Щраус, например, бяха очевидни. Реноар и Моне също — двама доста позастарели кандидати, които трябваше да бъдат посетени колкото се може по-скоро. Задачата ни ставаше още по-трудна, когато трябваше да преценим кои от днешните велики мъже, (1919 г.), ще бъдат все още известни след десет, двайсет или дори петдесет години.
Имаше и още една проблемна група: няколко млади и за момента сравнително популярни личности, които създаваха впечатлението, че ще стават още по-известни за в бъдеще. Но това не беше сигурно, затова включването им в списъците беше малко рисковано. Въпрос на късмет и на усет. Щеше ли младият Джеймс Джойс например, в момента трийсет и седем годишен, да бъде признат за гений от идните поколения? Аз гласувах „за“. Уърсли също. Ясмин никога не беше чувала за него. Включихме го в списъка с мнозинство от два гласа срещу един.
Накрая решихме да съставим два отделни списъка. Първият щеше да включва задължителните донори, а вторият вероятните. С вероятните щяхме да се занимаваме едва след като сме покрили всички задължителни. Щяхме да обръщаме внимание и на възрастта. По-възрастните щяхме да посещаваме първи, винаги когато е възможно, за да не вземат да издъхнат, преди да сме успели да стигнем до тях.
Договорихме се списъците да бъдат актуализирани всяка година, в случай че на хоризонта неочаквано изгрее някое ново величие.
Задължителният списък за 1919 г. изглеждаше по следния начин (по азбучен ред):
| АЙНЩАЙН, Алберт | години | 40 |
| БЕЛ, Алегзандър Греъм | 72 | |
| БОНАР, Пиер | 52 | |
| ДОЙЛ, Артър Конан | 60 | |
| ЙЕЙТС, Уилям Бътлър | 54 | |
| КИПЛИНГ, Ръдиард | 54 | |
| КОНРАД, Джоузеф | 62 | |
| ЛЕНИН, Владимир Илич | 49 | |
| ЛОРЪНС, Дейвид Хърбърт | 34 | |
| ЛОРЪНС, Томас Едуард | 31 | |
| МАН, Томас | 45 | |
| МАРКОНИ, Джулиемо | 45 | |
| МАТИС, Анри | 50 | |
| МОНЕ, Клод | 79 | |
| МУНК, Едвард | 56 | |
| ПРУСТ, Марсел | 48 | |
| ПУЧИНИ, Джакомо | 61 | |
| РАХМАНИНОВ, Сергей | 46 | |
| РЕНОАР, Огюст | 78 | |
| СИБЕЛИУС, Ян | 54 | |
| СТРАВИНСКИ, Игор | 37 | |
| ФОРД, Хенри | 56 | |
| ФРОЙД, Зигмунд | 63 | |
| ЧЪРЧИЛ, Уинстън | 45 | |
| ШОУ, Джордж Бърнард | 63 | |
| ЩРАУС, Рихард | 55 |