А ето и вторият списък, съдържащ някои все още несигурни млади момчета, както и някои междинни случаи:
| АМУНДСЕН, Роалд | години | 47 |
| БРАК, Жорж | 37 | |
| ВАЛЕНТИНО, Рудолфо | 24 | |
| ГАНДИ, Мохандеш | 50 | |
| ДЕЛИУС, Фредерик | 57 | |
| ДЖОЙС, Джеймс | 37 | |
| КАНДИНСКИ, Василий | 53 | |
| КАСАЛ, Пабло | 43 | |
| КАРУЗО, Енрико | 46 | |
| КЛЕМАНСО, Жорж | 79 | |
| ЛОЙД ДЖОРДЖ, Дейвид | 56 | |
| НИЖИНСКИ, Вацлав | 27 | |
| ПИКАСО, Пабло | 38 |
Няма по-трудна задача от това да се разпознае един истински гений, докато е още жив. Петдесет години след смъртта му вече е лесно. Но на нас мъртвите не ни вършеха работа. И още нещо: Рудолф Валентино беше включен не защото смятахме, че е гений. Това беше комерсиално решение. Просто преценихме, че семето на човек, след който в момента се влачи огромна тълпа фанатични поклоннички, ще се продава добре и за в бъдеще. Нито пък смятахме, че Удроу Уилсън или пък Карузо са гении. Но те бяха световноизвестни фигури, а ние трябваше да се съобразяваме с това.
Европа, разбира се, щеше да бъде покрита първа. Дългото пътуване до Америка можеше да почака. И така, на една от стените в гостната окачихме огромна карта на Европа и я осеяхме с флагчета. Всяко флагче обозначаваше точното местонахождение на съответния кандидат: червено флагче за задължителните, жълто за резервите. На всяко флагче пишеше име и адрес. Така аз и Ясмин щяхме да можем да планираме пътуванията си рационално, според географските разположения, вместо да се налага да търчим от единия край на континента до другия и обратно. По територията на Франция имаше най-много флагчета, а Париж беше буквално претъпкан с тях.