— Ами ако не е в Мадрид? — попита Ясмин.
— В Мадрид е — отвърнах аз. — Видях националния флаг да се вее над двореца.
— Ами ако не ни отговори?
— Ще ни отговори. Няма начин да не го направи, след като види този почерк на тази хартия. Просто няма да посмее.
— Той знае ли английски?
— Всички крале знаят английски. Това е част от обучението им. Алфонсо говори английски перфектно.
Малко преди обед на вратата се почука. Ясмин отиде да отвори. Отвън стоеше самият управител на хотела с тържествена физиономия. Държеше сребърен поднос, върху който имаше бял плик. Поклони се и каза:
— Спешно съобщение за вас, милейди.
Ясмин взе плика, благодари му и затвори вратата.
— Отвори го! — извиках аз.
Тя разкъса плика и извади отвътре лист висококачествена хартия, върху който ръкописно бе написан следния текст:
„Скъпа лейди Виктория,
Много ще се радваме да се видим с вас днес следобед в четири часа. Съобщете името си на входа и ще бъдете допусната незабавно.
— Лаконичен е, нали? — казах аз.
— Какво иска да каже с това „ще се радваме“?
— Всички монарси говорят за себе си в първо лице множествено число. Имаш точно три часа да се приготвиш и да стигнеш до двореца. Трябва да оправим шоколадчето.
Бях купил от „Престат“ няколко малки, елегантни кутийки, с по пет-шест бонбона. Ясмин трябваше да даде една от тях като подарък на Алфонсо и да каже: „Сър, донесла съм ви едни много вкусни шоколадови бонбончета. Джордж поръча да ги направят специално за мен“. В този момент тя трябваше да отвори кутията и да каже с най-обезоръжаващата усмивка: „Имате ли нещо против да си открадна едно? Просто не мога да им устоя!“. Тук тя трябваше да лапне някое от бонбончетата, после да вземе набелязаното и да го подаде на краля с думите: „Опитайте и вие!“. Бедният човек трябваше да остане очарован и да лапне бонбончето, също както беше направил Уърсли в лабораторията. И това е. Оттам нататък Ясмин просто трябваше да води игрив, неангажиращ разговор в продължение на девет минути, без да се впуска в подробности около причината за посещението си.
Извадих кутията с праха и натъпкахме фаталното бонбонче.
— Този път никакви двойни дози — каза Ясмин. — Не искам да ми се налага да използвам иглата за шапка.
Бях напълно съгласен с нея. Тя набеляза бонбончето с няколко едва забележими драскотини.
Беше горещ юнски ден. Ясмин се облече много елегантно, но с възможно най-леките дрехи. Дадох й едно от гадните гумени неща. Тя го прибра в портмонето си.
— И, за бога, не забравяй, че трябва да му го сложиш на всяка цена — казах аз. — Нали в крайна сметка за това е цялата работа. След това се прибирай веднага. Ела първо в моята стая.
Пожелах й успех и тя потегли.
Прибрах се в стаята си и се заех да направя необходимите приготовления, за да мога да замразя спермата веднага щом Ясмин я донесе. Това щеше да бъде първия път, в който го правя при полеви условия, затова исках всичко да е приготвено предварително и проверено. Ще си призная, че бях нервен. Ясмин вече трябваше да е в двореца и сигурно беше дала праха от судански мухи на испанския крал. Представях си срещата по борба, която щеше да последва и се молех всичко да мине по вода.
Времето се точеше мъчително бавно. Приключих с приготовленията. Отворих прозореца и се наведох да гледам каретите, които минават по улицата. От време на време се появяваше някоя кола, но тук нямаше толкова много, колкото в Лондон. Погледнах часовника си. Минаваше шест часа. Налях си едно уиски със сода. Изпих го на отворения прозорец. Всеки момент се надявах да видя как Ясмин слиза от някоя карета и влиза в хотела. Но това все не ставаше. Налях си второ уиски. Седнах и се опитах да чета. Вече беше шест и половина. Ясмин беше излязла оттук преди два часа и половина. Изведнъж на вратата силно се почука. Скочих да отворя. Ясмин влетя в стаята с пламнали бузи.
— Успях! — извика тя, размахвайки дамската си чантичка като боен флаг. — Взех я! Ето тук е, вътре!
— Дай ми я веднага! — извиках аз.
В гадното, завързано на възел гумено нещо, което ми подаде Ясмин, имаше поне три кс кралска сперма. Сложих мъничко под микроскопа, за да проверя потентността й. Малките кралски червейчета се бъхтеха като пощурели насам-натам, пълни с енергия.
— Първокласна стока! — казах аз. — Нека да ги замразя веднага. После искам да ми разкажеш точно какво се случи.