— Наистина ли имаше мотор под дивана? Ти видя ли го?
— Естествено, че не можах да го видя, но затова пък много добре го чух. Издаваше някакви отвратителни стържещи звуци.
— С какво се задвижваше този мотор, с петрол ли?
— Не, не беше с петрол.
— Е какво тогава?
— С часовников механизъм.
— С часовников механизъм? Това не е възможно! Защо реши, че е часовников механизъм?
— Защото, когато започна да се изтощава, кралят трябваше да стане и да го навие отново с една ръчка.
— Не мога да повярвам — казах аз. — Каква ръчка?
— Една голяма ръчка. Като манивелата на кола. И докато той я навиваше, започнах да чувам едно тихичко „тик-так“. По това разбрах, че е часовников механизъм, защото правеше „тик-так“.
— Божичко! — възкликнах аз. — Все още не мога да повярвам.
— Това е защото знаеш малко неща за кралете по принцип. Те са различни. Много се отегчават, затова винаги гледат да си измислят някое забавление. Като онзи смахнат баварски крал, в чиято трапезария на всички столове имало дупки и някъде по средата на вечерята, както всичките му гости си седели на столовете, издокарани в скъпи, пищни тоалети, той завъртал някакъв таен кран и от дупките избликвала вода. Представяш ли си: една силна, студена струя точно в средата на задниците им. Кралете са луди.
— Кажи още нещо за часовниковия диван — подканих я аз. — Как беше?
Ясмин отпи от шампанското си и не ми отговори веднага.
— Пишеше ли някъде по него името на производителя? Откъде мога да си намеря такъв?
— Не би искал да имаш такова нещо — каза тя.
— Защо? — попитах аз.
— Няма смисъл. Това е само една играчка. Една играчка за глупави крале. Има шокиращ ефект в началото, но това е всичко. Когато го пусна за първи път, страшно се стреснах.
„Хей! — извиках. — Какво, по дяволите, е това?“
„Тишина! — заповяда кралят. — Говоренето е забранено!“
Проклетият диван вибрираше и се тресеше по най-ужасяващия начин, а изпод него долиташе оглушително тракане. Честно казано, Осуалд, беше като да яздиш кон върху палубата на кораб в бурно море. По някое време се уплаших, че ще ме хване морска болест. Но нищо не ми стана и когато го навихме за втори път, вече започнах да влизам в ритъм. Беше точно като да яздиш кон — трябва да се нагаждаш към неговите движения, да уловиш ритъма.
— Значи започна да ти харесва?
— Не мога да кажа, че особено ми хареса. Но има своите предимства. Например, никога не се изморяваш. Би било много удобно за възрастни хора.
— Алфонсо е само на трийсет и три.
— Алфонсо е луд. Веднъж като навиваше манивелата каза: „Обикновено това го прави някой слуга“. „По дяволите — помислих си аз, — тоя глупав педераст наистина не е добре.“
— Как успя да се измъкнеш?
— Не беше лесно. Нали разбираш: той въобще не се движеше, само трябваше да става от време на време и да навива машината, затова можеше да си кара така с часове. Някъде към края на първия час започна да ми писва.
„Стига — казах аз. — Изключете машината. Не мога повече.“
„Ще продължим, докато аз издам заповед за прекратяване“ — отвърна той.
„О, не бъдете такъв — казах аз. — Хайде, изключете машината.“
„Никой не заповядва тук, освен мен“ — отсече той.
„Е, добре тогава — помислих си аз. — Ясно е, че ще трябва да използваме иглата.“
— Наистина ли го убоде?
— Разбира се! Влезе му на около три сантиметра.
— И какво стана?
— Едва не си удари главата в тавана. Нададе пронизителен писък и се изтърколи на пода.
„Вие ме убодохте!“ — изпищя той, като се държеше за задника.
Скочих веднага и започнах да се обличам колкото можех по-бързо, а той през цялото време подскачаше по пода чисто гол и пищеше:
„Вие ме убодохте! Убодохте ме! Как посмяхте да го направите!“
— Страхотно! — възхитих се аз. — Великолепно! Блестящо! Как ми се иска да го бях видял! Кръв пусна ли?
— Не знам и не ме интересува — отвърна Ясмин. — Беше ми дошло до гуша от него, ядосах се и му казах направо:
„Вижте сега какво: нашият общ приятел ще ви откъсне топките, ако научи за това, което направихте току-що. Вие ме изнасилихте! Съзнавате ли това? Изнасилихте ме!“
Това му запуши устата.
„Какво ви прихвана изведнъж, за бога? — развиках се аз. (Обличах се колкото можех по-бързо и се опитвах да спечеля време.) — Какво ви накара да постъпите така с мен?“