На следващата сутрин потеглихме към Есой, с малката портативна лаборатория на задната седалка на „Ситроен“-а. На обед спряхме в Трой, където хапнахме пъстърва от Сена (аз изядох две, толкова бяха вкусни), с бутилка vin du pays. Пристигнахме в Есой в четири и половина и си взехме стаи в някакъв малък хотел, не мога да се сетя името. Моята стая отново се превърна в лаборатория и когато всичко беше готово за незабавното тестуване, разреждане и замразяване на спермата, аз и Ясмин излязохме да потърсим мосю Реноар. Не беше трудно да го открием. Жената на рецепцията ни обясни точно къде се намира. Голяма бяла къща, каза тя, от дясната страна, на около триста метра от църквата или нещо такова.
Френският ми беше добър, след годината, прекарана в Париж, а Ясмин знаеше точно толкова, колкото да се оправя. Известно време в детството си беше имала гувернантка-французойка и бе успяла да закачи нещо от езика.
Намерихме къщата без затруднения: средно голяма дървена бяла постройка, разположена в средата на приятна градина. Знаех, че това не е основната резиденция на художника, която беше в Кан, но сигурно тук му се струваше по-хладно през горещите летни месеци.
— Успех! — казах аз на Ясмин. — Ще те чакам сто метра по-надолу.
Тя слезе от колата и тръгна към портата. Наблюдавах я: носеше ниски обувки и кремава ленена рокля, без шапка. Хладна и целомъдрена, тя влезе през портата и се запъти нагоре по пътеката, като небрежно размахваше ръце. Походката й беше лека, дори малко игрива. Приличаше по-скоро на млада послушничка, която отива да види майката игуменка, отколкото на жена, която е на път да предизвика сочна експлозия в ума и тялото на един от най-великите художници на света.
Беше топъл слънчев следобед. Седнал в откритата кола, неусетно съм задрямал и съм спал до момента, в който, два часа по-късно, Ясмин отвори вратата и седна на седалката до мен.
— Какво стана? — скочих аз. — Кажи ми бързо! Добре ли мина всичко? Видя ли го? Взе ли каквото трябва?
В едната си ръка тя държеше дамската си чантичка, а в другата стискаше малък кафяв пакет. Отвори чантичката и измъкна отвътре лист с подписа на Реноар и безценното гумено нещо. Подаде ми ги, без да каже дума. На лицето й имаше странно изражение — нещо като смесица от възторг и страхопочитание и имах чувството, че дори не ме чува, когато й говоря. Беше на километри от действителността, на хиляди километри.
— Какво става с теб? — попитах аз. — Защо мълчиш като риба?
Тя гледаше право напред през стъклото на колата и дори не ме чу. Очите й светеха като звезди, цялото й лице сияеше в просветлено, почти блажено изражение.
— По дяволите, Ясмин. Какво става с теб? Изглеждаш така, сякаш си видяла привидение.
— Просто карай към хотела — каза тя — и ме остави на мира.
Прибрахме се в хотела, без да се пророни дума и всеки отиде в стаята си. Аз веднага се заех да проверя потентността на семенната течност. Сперматозоидите бяха живи, но концентрацията беше крайно незадоволителна. Успях да направя само десет сламки. Но това бяха десет здрави, потентни сламки с по двайсет милиона сперматозоида в тях. По дяволите, помислих си аз, за тези сламки някой ще даде страшно много пари в близките години. Ще бъдат толкова безценни, колкото първото фолио на Шекспир. Поръчах шампанско и чиния foie gras и изпратих съобщение на Ясмин, че се надявам да се присъедини към мен.
Тя дойде половин час по-късно. Носеше малкия кафяв пакет. Налях й шампанско и й подадох една препечена филийка с foie gras. Тя прие шампанското, но не погледна филийката. Мълчеше през цялото време.
— Хайде де — подканих я аз, — кажи какво те притеснява.
Тя изпи чашата си на един дъх и я протегна за още шампанско. Изпи половината от това, което й налях втория път и я остави на масата.
— За бога, Ясмин! — извиках аз. — Ще ми кажеш ли какво се случи?
Тя ме погледна право в очите и каза просто:
— Той ме разтърси.
— Искаш да кажеш, че те е ударил. Боже господи, наистина много съжалявам! Лошо ли те удари?
— Не се прави на глупак, Осуалд.
— Какво искаш да кажеш тогава?
— Това, което казах — че бях разтърсена от него. Той е първият човек, който ме е поразявал така.
— О, боже, чак сега разбрах какво искаш да кажеш!