— Този човек е истинско чудо — каза тя. — Този човек е гений.
— Разбира се, че е гений. Нали затова го избрахме.
— Да, но той е и красив гений, Осуалд, толкова е красив, и нежен, и прекрасен. Никога през живота си не съм срещала човек като него.
— Виждам, че наистина те е разтърсил.
— Да, наистина ме разтърси.
— Е, какъв ти е проблемът тогава? Виновна ли се чувстваш?
— О, не! Въобще не се чувствам виновна. Просто съм зашеметена.
— Ще има да се зашеметяваш още много, преди да приключим — казах аз. — Той не е единствения гений, когото ще посетиш.
— Знам — отвърна тя.
— Не се отказваш от играта, нали?
— Разбира се, че не. Налей ми още малко вино.
Напълних за трети път чашата й, а бяха минали само няколко минути. Тя седеше и пиеше шампанското. После изведнъж каза:
— Слушай, Осуалд…
— Слушам те.
— До този момент гледахме на цялата тази работа малко като на шега, нали? Всичко беше един голям майтап.
— Глупости! Аз го приемам много сериозно.
— Ами майтапите за Алфонсо?
— Ти се майтапеше за него, не аз.
— Да, защото той е шут. Той го заслужава.
— Все още не разбирам накъде биеш.
— Реноар е различен — каза тя. — Ето накъде бия. Той е гигант. Картините му ще бъдат ценени високо векове напред.
— Също и спермата му.
— Млъкни за малко и ме изслушай! Това, което искам да кажа, е, че някои хора са шутове, а други не са. Алфонсо е шут. Всички крале са шутове. Имаме и още няколко шута в списъка.
— Кой например?
— Хенри Форд. И тоя Фройд от Виена. За мен той също е шут. И безжичното момче Маркони. И той е шут.
— Какво точно се опитваш да ми кажеш?
— Опитвам се да ти кажа, че нямам абсолютно нищо против да си правя майтап с шутовете. Нямам нищо против и да бъда малко грубичка с тях, ако се налага. Но да пукна, ако тръгна да забивам игли за шапки в задниците на хора като Реноар, Конрад или Стравински. Не и след това, което видях днес.
— Какво видя днес?
— Казах ти вече, видях един наистина велик и прекрасен човек.
— Който те разтърси.
— Да, който направо ме порази.
— Нека да ти задам един въпрос: а той забавлява ли се?
— Разбира се! Това беше невероятно преживяване за него.
— Разкажи ми как стана всичко.
— Не — отсече тя. — Нямам нищо против да ти разказвам за шутовете. Но гениите са лични преживявания.
— Той в инвалидна количка ли беше?
— Да. Даже вече трябва да си завързва четката за ръката; защото не може да я държи с пръсти.
— Заради артрита, нали?
— Да.
— И ти му даде от суданската муха?
— Разбира се.
— Не му дойде много, нали?
— Не. Когато си на тази възраст, дори имаш нужда от това.
— И той ти подари картина — казах аз и посочих кафявия пакет.
Тя го разви и извади малко платно без рамка. Беше портрет на младо момиче с дълги златни коси, розови бузи и сини очи — великолепна малка картина, истинско чудо, неземно красиво. От платното се процеждаше омайна мека светлина, която изпълваше цялата стая.
— Не съм го молила за нея — каза Ясмин. — Той ме накара да я взема. Не е ли прекрасна?
— Да — казах аз, — наистина е прекрасна.
XVI.
Драматичният ефект, който посещението ни в Есой предизвика у Ясмин, слава богу, не успя да разруши удоволствието от по-нататъшните ни операции. Аз лично винаги съм се затруднявал да гледам сериозно на нещата и ми се струва, че ако всички следваха моя пример, светът щеше да бъде много по-хубав. Аз нямам никакви амбиции. Сигурно вече сте се досетили, че девизът ми е: „По-добре да си навлечеш леко мъмрене, отколкото да направиш нещо, което не ти се прави“. Всичко, което искам от живота, е да се забавлявам. Но за да се постигне това блажено състояние, първо трябва да се спечелят много пари. Без пари сибаритът не може да съществува. Парите са ключът към царството му. На всичко това придирчивият читател ще отговори: „Казвате, че сте лишен от всякакви амбиции, но не съзнавате ли, че желанието да се натрупат пари само по себе си е една от най-грозните амбиции?“.
Не е задължително. Важен е начинът, по който се натрупват парите — той определя дали желанието е грозно или не. Аз, например, съм много внимателен при подбора на методите, с които си служа. За мен най-важното е: първо, да се забавлявам безкрайно, докато го правя и второ, хората, от които измъквам плячката също да се забавляват безкрайно. Това е много простичка философия и горещо я препоръчвам на всички бизнес магнати, шефове на казина, министри на финансите и бюджетни директори по света.