Две неща ми правеха най-силно впечатление през този период. Първо: невероятното усещане за духовна извисеност, което получаваше Ясмин след всяко посещение при някой от великите хора на изкуството. Тя излизаше от техните къщи (или ателиета) със сияещ поглед и с по една великолепна червена роза, разцъфнала на всяка буза. Което ме караше да се замислям дали хората с подчертани творчески способности не притежават и по-специални сексуални умения. Дали изумителните им оригиналност и изобретателност не се прехвърляха и в други области? И ако наистина беше така, дали знаеха разни тайни и магически методи за възбуждане на жените, които ние, обикновените мъже, никога няма да узнаем? Алените рози на бузите на Ясмин и особеният блясък в очите й ме караха да подозирам, да си призная леко неохотно, че това наистина е така.
Второто нещо, което ме впечатли в цялото начинание, беше невероятната лекота, с която вървяха нещата. Ясмин изглежда нямаше никакви затруднения да измъкне стоката от съответния мъж. Всъщност, колкото повече се замислям за това, толкова повече откривам, че тя никога нямаше и да има затруднения по този въпрос. Първо на първо, мъжете са по природа полигамии същества. Добавете към това и отдавна доказания факт, че гениалните хора на изкуството са по правило по-потентни от обикновените мъже, (също както и по-лесно стават алкохолици) и ще започнете да разбирате защо Ясмин никога нямаше да има проблеми. Значи какво се получава: един изключително надарен и следователно хиперактивен мъж, солидно подплатен с прах от най-хубавите судански мухи, се оказва лице в лице с младо, неописуемо красиво момиче. Е, той вече е готов. Той е приготвен и поднесен на хрупкава препечена филийка от момента, в който глътне фаталното бонбонче. Убеден съм, че и папата, поставен при същите условия, ще захвърли расото си точно след девет минути, както всички останали.
Но да се върна там, откъдето бях започнал.
След посещението при Реноар, се прибрахме в щабквартирата в Париж. На ход беше Моне. Закарах Ясмин до великолепната му къща в Дживърни. Тя се бави вътре повече от три часа, но аз нямах нищо против. Тъй като знаех много добре, че ми предстоят и други такива дълги чакания, бях инсталирал в задната част на колата малка библиотека: пълният Шекспир, малко Джейн Остин, малко Дикенс, малко Балзак и последните издания на Киплинг.
Когато Ясмин най-сетне се появи, видях, че носи под мишница огромно платно. Вървеше бавно, просто се разхождаше по тротоара като унесена, но когато се приближи, първото нещо, което забелязах, беше вече познатият ми екстатичен блясък в очите й и великолепните червени рози на бузите й. Приличаше на красива питомна тигрица, която току-що е налапала императора на Индия и е харесала вкуса му.
— Наред ли е всичко? — попитах аз.
— Да — промърмори тя.
— Дай да видя картината.
Беше великолепен искрящ пейзаж на водните лилии в малкото градинско езерце зад къщата на Моне — истинска прелест.
— Той каза, че съм магьосница.
— Прав е.
— Каза, че съм най-красивата жена, която някога е виждал. Помоли ме да остана.
Оказа се, че спермата на Моне е с почти два пъти по-голяма концентрация от тази на Реноар, въпреки че Моне беше година по-стар. Успях да напълня двайсет и пет сламки. Във всяка от тях се съдържаше минималното необходимо количество от двайсет милиона сперматозоида, но и така бяха добре. Щяхме да ги продаваме за десетки хиляди в близко бъдеще, пресмятах аз.
По това време извадихме голям късмет, защото в Париж беше пристигнал един много динамичен и впечатляващ балетен продуцент на име Диагилев. Този Диагилев притежаваше таланта да разпознава истински надарените творци и през 1919 г., когато се беше заел да прегрупира състава си след войната и да изготвя нови балетни репертоари, беше събрал около себе си група доста талантливи хора. В момента, например, с него работеха:
Игор Стравински, дошъл специално от Швейцария, за да напише музиката за диагилевата „Пулчинела“. Пабло Пикасо правеше декорите.
Пикасо също така правеше декорите за „Триъгълната шапка“.
Анри Матис беше нает да направи дизайна, костюмите и декорите за „Le Chant de Rossignol“.