— Какво искаш от мен, да се облека като момченце, което пее в църковен хор ли?
— Ще му дадем двойна доза от суданската муха.
— Това няма да промени навиците му.
— Не, но така ще го разгорещи, че въобще няма да го интересува към кой пол принадлежиш.
— Той ще ме направи обратна.
— Няма да те направи обратна.
— Ще ме направи обратна като кавичка.
— Вземи си иглата за шапка.
— Не, няма да стане. Ако той наистина е абсолютно, двайсет и четири каратово педи, тогава всички жени са физически противни за него.
— Много е важно да го изстискаме — настоявах аз. — Колекцията ни няма да е пълна без петдесет сламки от него.
— Наистина ли е толкова важен?
— Ще бъде! Сигурен съм в това! Ще има огромно търсене на пазара за деца от Пруст в следващите години.
Ясмин се загледа през прозореца на хотела в облачното лятно небе над Париж.
— В такъв случай — каза тя замислено, — има само един начин.
— Какъв? — попитах аз.
— Ти да се срещнеш с него.
Бях толкова шокиран, че подскочих.
— Я по-полека — казах.
— Той иска мъж. Е, ти си мъж. Ти си идеален! Ти си млад, красив и развратен.
— Да, но не съм манаф.
— Страх те е, това е всичко.
— Глупости! Въобще не ме е страх! Просто работата на бойното поле е твоя специалност, не моя.
— Кой го казва?
— Аз не мога да се справя с един мъж, Ясмин, и ти много добре го знаеш.
— Това не е мъж. Това е педал.
— По дяволите, Ясмин! — извиках аз. — Проклет да бъда, ако допусна това малко педерастче да се докосне до мен! Трябва да знаеш, че дори една обикновена клизма ме кара да сънувам кошмари в продължение на една седмица.
— Сега сигурно ще ми кажеш и че имаш тесен сфинктер.
— Да. И не изгарям от желание мосю Пруст да ми го разширява.
— Ти си страхливец, Осуалд.
Случаят беше безнадежден. Нацупих се. Ясмин стана и си наля едно питие. Налях си и аз. Отпивахме от чашите си мълчаливо. Беше късен следобед.
— Къде ще вечеряме днес? — попитах аз.
— Все ми е едно — отвърна тя. — Мисля, че първо трябва да се опитаме да разрешим проблема с мосю Пруст. Не ми се иска да се измъкне това малко педерастче.
— Някакви идеи?
— Мисля.
Налях си още едно питие.
— Искаш ли? — предложих и на нея.
— Не — отвърна тя.
Оставих я да мисли. След малко тя каза:
— Добреее… чудя се дали това ще свърши работа…
— Кое?
— Току-що ми хрумна една малка идейка.
— Кажи ми.
Ясмин не отговори. Тя стана, отиде до отворения прозорец и се надвеси навън. Стоя така цели пет минути, дълбоко замислена и неподвижна. Наблюдавах я, но не казах нито дума. Изведнъж тя протегна назад дясната си ръка и започна да опипва въздуха с пръсти, все едно се опитваше да хване някаква муха. Не се обърна нито за миг, просто висеше там, над отворения прозорец и ловеше тези невидими, несъществуващи мухи зад гърба си.
— Какво, по дяволите, става? — не издържах аз.
Тя се обърна и ме погледна. На лицето й беше цъфнала широка усмивка.
— Страхотна идея! — извика тя. — Много ми харесва! Умница съм си аз.
— Кажи ми де, хайде!
— Няма да е много лесно. Ще трябва да съм страшно бърза и ловка. Каквато всъщност съм. Сега, като се замисля, при крикет винаги хващах топката по-добре от брат ми.
— За какво, по дяволите, става въпрос?
— Трябва да се дегизирам като мъж.
— Лесна работа. Въобще не е проблем.
— Един красив, млад мъж.
— Ще му дадеш ли от праха?
— Да. Двойна доза.
— Не е ли малко рисковано? Спомни си случката със стария Уърсли.
— Точно такъв го искам — пощурял от страст!
— Ще ми кажеш ли най-накрая какво точно си намислила да направиш?
— Стига си задавал въпроси, Осуалд. Остави това на мен.
— Мосю Пруст е шут, затова ще играя с него като с шут. За мен това е честна игра.
— Не си права — казах аз. — Пруст не е шут. Пруст е гений. Но си вземи иглата за всеки случай. — Онази, кралската игла, дето е била три сантиметра в задника на испанския крал.
— Бих била по-спокойна с готварски нож.
Следващите няколко дена минаха в приготовления.