— Продължавайте в същия дух, деца — каза той, потривайки доволно ръце като зеленчукар, — продължавайте в същия дух.
И ние продължавахме. Беше началото на октомври. Смъкнахме се до южната част на Италия в търсене на Д. Х. Лорънс. Открихме го в Палацо Фераро на Капри. Живееше с дебелата Фрида и в този случай се наложи да я изведа на скалите за два часа, докато Ясмин се труди върху Лорънс. Но той ни поднесе малка изненада: когато се върнах тичешком в хотела в Капри и сложих семето му под микроскопа за обичайния тест, се оказа, че сперматозоидите са мъртви. Не се забелязваше никакво движение.
— О, боже — казах аз на Ясмин, — той бил стерилен.
— Не се държеше като такъв, във всеки случай — отвърна тя. — Беше направо като козел. Като разгонен козел.
— Ще трябва да го зачертаем от списъка.
— Кой е следващият?
— Джакомо Пучини.
XX.
— Пучини е велик — казах аз. — Гигант. С него трябва да успеем на всяка цена.
— Къде живее?
— Близо до Лука. На около петдесет километра западно от Флоренция.
— Разкажи ми за него.
— Пучини е един невероятно богат и известен човек. Построил си е огромна къща, вилата „Пучини“, на брега на малко езерце, близо до родното му село Тор дел Лаго. Той, Ясмин, е авторът на „Манон“, „La Boheme“, „Тоска“, „Мадам Бътерфлай“ и „Момичето от Златния запад“: всички до една шедьоври. Той може да не е Моцарт, или Вагнер или дори Верди, но все пак е гениален и е гигант. Също така си пада малко особняк.
— В какъв смисъл?
— Невероятен женкар!
— Супер!
— В момента е на шейсет и една години, но това въобще не му пречи. Прославил се е като луд веселяк, незапомнен пияч, бесен шофьор, страстен рибар и още по-страстен ловец на диви патици. Но преди всичко той е сваляч и развратник. Някой веднъж казал за него, че преследва жени, дивеч и либрета, в тази последователност.
— Звучи много добре.
— Страхотен мъж! Има съпруга — една стара повлекана на име Елвира и ако щеш ми вярвай, тази Елвира веднъж била осъдена на пет месеца затвор, защото доказали, че е виновна за смъртта на една от приятелките на Пучини. Приятелката била прислужничка в къщата им и Елвира ги хванала с Пучини в градината късно една вечер. Последвал страхотен скандал, момичето било уволнено, но нещата не свършили дотам. Ужасната Елвира продължила да я преследва дълго след случая, докато накрая бедното девойче нагълтало отрова и умряло. Семейството й завело дело срещу Елвира и присъдата била пет месеца в пандиза.
— И тя излежала ли ги?
— Не. Пучини я измъкнал, като платил дванайсет хиляди италиански лири на семейството на момичето.
— Какъв е планът, в такъв случай? Просто отивам, звъня на вратата и влизам, така ли?
— Не. Така нищо няма да стане. Той е заобиколен от верни слуги и охраняван от свирепата си съпруга.
— Какво предлагаш в такъв случай?
— Можеш ли да пееш?
— Е, не съм Мелба, но имам приятно гласче.
— Идеално! — казах аз. — Значи това е начинът. Така ще го направим.
— Как? — попита Ясмин.
— Ще ти кажа по пътя.
Точно се бяхме върнали на континента от Капри. В момента се намирахме в Соренто. В тази част на Италия през октомври времето беше, горещо и небето бе ясно и синьо, когато натоварихме багажа си на верния Ситроен „Торпедо“ и потеглихме към Лука. Покривът лежеше сгънат назад и беше невероятно удоволствие да се возим в откритата кола по брега на морето от Соренто към Неапол.
— Първо, нека ти разкажа как Пучини се запознал с Карузо — казах аз, — защото това има пряка връзка с нещата, които ще трябва да направиш ти. Пучини вече бил световноизвестен. Карузо не съвсем, даже все още никой не знаел за него. Но той отчаяно искал да получи партията на Рудолф в операта „La Boheme“, която щяла да се поставя в Ливорно. Затова веднъж просто отишъл до вила „Пучини“, позвънил на вратата и помолил да се срещне с великия композитор. Почти не минавал ден, без разни второстепенни певци да направят опит да се доберат до Пучини, затова се налагало да го пазят от такива, иначе нямал да има минута покой.
„Кажете му, че съм зает“ — казал Пучини.
Но след малко слугата се върнал и му съобщил, че човекът отвън категорично отказва да си тръгне.
„Каза, че ще си опъне палатка в градината ви и ще живее в нея, докато не го приемете“ — допълнил той.