В Кристияния се настанихме в Гранд хотела на „Портата на Карл Йохан“ и от прозореца на стаята си виждах как тази великолепна улица се издига нагоре по хълма до портите на кралския дворец. Предадох писмото в десет часа сутринта един вторник. По обед Ясмин получи отговор, написан собственоръчно от краля. Канеше я да се представи в двореца в два и половина същия следобед.
— Това ще бъде последният ми крал — каза тя. — Ще ми липсва да бъда канена в дворци и да се боричкам с монарси.
— Какво е общото ти мнение за тях — попитах я аз, — сега, когато си обиколила повечето? Как ги намираш?
— Различни са. Тоя Борис от България беше ужасен, цялата ме омота в телена мрежа.
— Българите хич не са лесни.
— Фердинанд от Румъния също беше доста ненормален.
— Оня, дето имал криви огледала в спалнята си ли?
— Да. Да видим сега какви ли отблъскващи навици има тоя норвежец.
— Чувал съм, че бил доста благоприличен мъж.
— Никой не е благоприличен, когато го удари мухата, Осуалд.
— Бас държа, че ще е нервен.
— Защо?
— Казах ти вече защо. Съпругата му, кралица Мод, е сестра на Джордж V. Така че писмото ни все едно е било написано от зет му. Доста близо до кокала, не намираш ли?
— Пикантно е. Харесва ми.
И така, тя тръгна към двореца с кутията бонбони, иглата за шапка и други необходими неща в чантичката, а аз останах в хотела, за да приготвя лабораторията за победното й завръщане.
След по-малко от час Ясмин се втурна в стаята ми като ураган.
— Провалих се! — извика тя. — О, Осуалд, направих нещо ужасно, ужасно! Край, всичко отиде по дяволите!
— Какво стана? — попитах аз. Усетих, че се разтрепервам.
— Дай ми нещо за пиене — каза тя. — Бренди.
Налях й няколко пръста силно бренди.
— Хайде — подканих я аз, — казвай! Готов съм да чуя и най-лошото.
Ясмин отпи една дълга глътка, отпусна се назад със затворени очи и въздъхна:
— Ааа, така е по-добре.
— За бога, Ясмин! — извиках аз. — Кажи ми какво се случи!
Тя изпи остатъка от брендито и поиска още едно. Бързо напълних чашата й.
— Великолепна голяма стая — каза тя. — Великолепен висок крал. С черни мустаци, изискан, мил и красив. Лапна бонбончето като агънце. Започнах да броя минутите. Говореше почти перфектно английски.
„Никак не ми харесва тази работа, лейди Виктория — заяви той, като почукваше с пръст писмото от крал Джордж. — Това съвсем не е в стила на зет ми. Крал Джордж е най-почтения и най-честния мъж, когото познавам.“
„Той е просто човек, Ваше Величество.“
„Той е идеалния съпруг“ — каза кралят.
„Бедата е в това, че е женен“ — отвърнах аз.
„Разбира се, че е женен. Какво намеквате?“
„Женените мъже винаги са лоши съпрузи, Ваше Величество.“
„Говорите глупости, мадам!“ — тросна се той.
— Защо не си затвори устата в този момент, Ясмин? — извиках аз.
— О, не можех, Осуалд. Веднъж като започна така, просто не мога да се спра. И знаеш ли какво му казах след това?
— Изгарям от нетърпение да чуя — бях започнал да се изпотявам.
— Казах му: „Вижте, Ваше Величество, в края на краищата, след като на един мъж са му поднасяли оризов пудинг всяка вечер в продължение на години, съвсем естествено е да започне да си търси хайвер“.
— О, боже!
— Беше много глупаво от моя страна, съзнавам това.
— Той какво отговори?
— Лицето му позеленя. Помислих си, че ще ме удари, но той само стоеше, гледаше ме, пуфтеше и издаваше свистящи звуци като онези фойерверки, дето пуфтят и свистят, дълго преди да избухнат.