Тъкмо по тази причина харесвам спортове с много тактика като бейзбола и баскетбола. Като младеж играех и бейзбол, тогава се научих да мисля един ход напред, но във футбола това не е достатъчно. Трябва да мислиш още по-напред. Във футбола няма прекъсвания, освен на полувремето, и тренировката трябва да покрие всички възможни варианти.
Успехът дойде почти веднага, както се получи и в Аякс. Хората решиха, че новият ни стил е чудесен и скоро на стадиона започнаха да се стичат тълпи от над 90 000 души. В наша полза беше и обстоятелството, че все повече отбори започваха да залагат на по-дефанзивна игра, а ние търсехме головете. Всичко си дойде на място. Обикновено се получаваше, понякога губехме, но на терена винаги се случваше нещо забавно. Играехме динамично, създавахме много положения пред вратата на противника.
Отправната точка на стила ни с много голове беше схемата с трима нападатели. Двама действаха по крилата и целта ни беше да натикаме съперника в неговата половина. Това ни спестяваше много тичане, играчите пестяха сили и всеки имаше енергията да поеме инициативата както физически, така и психически. Това обаче изискваше чести и интензивни тренировки. Колкото по-инстинктивно играехме, толкова по-малко умствени усилия щяхме да хабим. Така създадохме нещо, което изглеждаше трудно, но всъщност беше много лесно. Съсредоточаваш се на 100 процента върху непосредствената задача, но я изпълняваш автоматично и дори не я забелязваш.
Стопроцентовата концентрация е от ключово значение, когато играеш в зони с постоянно образуващи се нови и нови триъгълници, така че човекът с топката винаги има две възможности за пас. Изборът му обаче се определя от третия човек. С това искам да подчертая, че решението за подаването не се взима от футболиста с топката, а от онези около него. Следващият пас зависи от посоката на движението им.
Ето защо направо полудявам, когато видя, че някой на терена стои на едно място. За мен е напълно безсмислено да се играе така. Владееш ли топката, всички единадесет души трябва да се движат. Да преценяват разстоянията до сантиметър. Въпросът не е колко бягаш, а накъде. Непрекъснатото образуване на триъгълници означава, че топката никога не спира.
В Барселона трябваше да започнем от нулата и ни трябваха четири години, преди да постигнем върха си със спечелването на Купата на европейските шампиони през 1992 г. До този момент всичко се свеждаше до усилени конкретизирани тренировки, добри упражнения и прецизни трансфери. Те трябваше да са максимално обмислени, тъй като правилото за максимум трима чужденци в отбор все още беше в сила. Днес няма ограничения за броя на чуждите състезатели в клуба и на терена, но тогава не беше така и това налагаше на скаутите съвсем различен начин на работа. И по тази причина не можехме да мърморим за цената на футболисти като Христо Стоичков, Михаел Лаудруп или Роналд Куман, макар че Барселона взе Стоичков и Лаудруп почти без пари.
Не успяхме да спечелим Ла Лига още през първата година през сезон 1988-1989 г., но както и с Аякс вдигнахме Купата на носителите на купи, като на финала победихме Сампдория (Генуа) с 2:0 с голове на Хулио Салинас и Лопес Рекарте. През втория сезон отново взехме Купата на краля и дойде времето да оберем плодовете на успехите си. Промяната в стила беше почти завършена и трябваше да поработим върху заставането по терена. Част от това беше привличането на някой като Христо Стоичков, тогава непознат българин, който, нека пак да кажа, ни излезе евтино. Трябваше ми човек като Христо не само заради футболните му качества, но и заради характера му. Той беше боец, инат в добрия смисъл на думата. Той можеше да разтърси отбор, в който нямаше кой знае колко силни характери, не само в съблекалнята, но и на терена.
По онова време стомахът ми започна да ме притеснява все по-често и по-често. Понякога започвах да се потя наглед без причина или повръщах внезапно. Вече бях отказал цигарите, но в края на февруари 1991 г. съпругата ми се намеси. Накара ме да отида с нея в болница и ме приеха. Кръвоносните съдове около сърцето ми бяха задръстени. Подложих се на тричасова операция и ми поставиха два байпаса. За мой късмет не бях получил инфаркт. Беше по-скоро атеросклероза, удебеляване на стените на артериите.