Заболяването не ме изнерви. Мнението ми за цялата процедура беше, че щом толкова много хора се стараят да оздравея, няма смисъл след това пак да съм болен. На моменти е много полезно да си известен. Когато хирургът кардиолог знае дяволски добре, че целият свят го гледа, ти е ясно, че човекът ще се постарае да извърши операцията възможно най-добре. Това е страхотно чувство.
След това започнах да проумявам все по-ясно и по-ясно, че са ми помогнали и са ме лекували не за да се откажа от живота, а да се възползвам от него по най-удачния начин. Освободих се от всякакви опасения, че ще умра млад. След проблемите със сърцето се отърсих от натрапчивата идея, че ще си отида млад като баща ми. Забравих я напълно.
Основният ми урок беше, че няма как да правиш нещо лошо за здравето си и да очакваш, че ще ти се размине. Например дали пушиш или не. След операцията се постарах да продължа да живея както и преди, е, може би с някои нови правила. Исках да се върна колкото се може по-бързо към нормалното ми всекидневие. Естествено, мислих много за пристрастеността ми към пушенето. Чудех се защо съм пушил толкова много и в продължение на толкова години, особено след като лекарите ми казаха, че 90 процента от проблемите със сърцето се дължат на пушенето. Няма как да не се замислиш. Осъзнах, че в продължение на години начинът ми на живот е бил несъвместим с поддържането на нормално здраве. Знаех, че пушенето може да причини рак, знаех, че вреди на сърцето, и пак продължавах да се залъгвам с извинението, че ми помага срещу стреса. Нямах никакви проблеми да си намеря причини да продължа да пуша.
След операцията мисленето ми се промени коренно, и то към добро. Спрях цигарите от днес за утре. Изритах ги от живота си. В същото време се заплених и от идеята да дам пример и на другите. Но не исках да се превръщам в лице на всякакви кампании срещу пушенето, имах много такива предложения, исках да направя нещо, което да ми бъде по вкуса, а и да е ефективно - да провокира действие, реакция, да е с универсален морал. Така се зароди идеята да заснемем видеоклип, финансиран от Министерството на здравеопазването на Каталуния. В него подритвам във въздуха не топка, а кутия цигари. При всяко докосване с глава, рамо, коляно или крак се чува сърдечен удар. Аз казвам: „Футболът винаги е бил моят живот“. След кратка пауза изритвам кутията далеч, а тя се пръсва. Финалната ми реплика е: „А пушенето за малко не ми отне живота“. Клипът беше дублиран на испански, каталунски, английски, френски и холандски и се излъчваше по цял свят. Ето такова послание исках.
Проблемите със сърцето доведоха и до друго откритие. Три седмици след операцията лекарите поискаха да ме поставят под наблюдение точно по време на един важен за Барселона мач с голямо напрежение, за да видят как реагира сърцето ми на подобни вълнения. Срещата беше Барселона - Динамо (Киев), четвъртфинал за Купата на европейските шампиони през 1991 г. От болницата „Сант Жорди“ изпратиха специална апаратура и прикрепиха към гърдите ми всякакви вендузи, жици и бутони. Така можеха да следят сърдечния ми ритъм по време на двубоя, който гледах у дома по телевизията. Получи се наситен с емоции двубой, който Барселона реши чак в последната минута, но пулсът ми не се ускори дори за миг. След това ме изследваха и докато седях на скамейката, но резултатът беше същият - нищо необичайно. Имаше дори мач, в който пулсът ми се забави сякаш бях полегнал да дремна следобед. Единственият случай, когато се ускори, беше на среща с борда на Барселона.
Точно месец след хирургическата намеса се върнах край страничната линия като треньор, а няколко седмици по-късно Барса спечели първата си шампионска титла под мое ръководство. По време на целия мач не палех цигара от цигара, а стоях с близалка в устата. Смятах, че е приятна на вкус, а и ми помага да се боря със стреса, макар медицинските изследвания да не показваха, че съм под някакво напрежение.
Сезон 1990-1991 г. беше много специален, много поучителен, тъй като спечелихме първенството на Испания, но след това загубихме финала за Купата на европейските шампиони с 1:2 от Манчестър Юнайтед. Играхме много добре, загубихме най-вече заради лош късмет, но това ми показа, че все още не сме достигнали окончателната си цел, макар и да сме направили няколко големи крачки към нея.
Успяхме през следващия сезон, още една специална, прекрасна и щастлива във всяко едно отношение година. Започна се с трансфера на Рихард Вичге от бившия ми клуб Аякс в Барселона. В Амстердам току-що бяха избрали нов борд на директорите, а негов председател беше старият ми приятел Михаел ван Праг. Старият борд, който ме беше прогонил, беше оставил страхотна финансова каша зад себе си, а клубът беше обременен с дългове за милиони.