Ако погледнете цялата кариера на Жорди, ще видите, че отначало беше страхотна, после не чак толкова, а накрая дори никак. Но мога да кажа, че ситуацията беше фантастична както за мен, така и за него. Чудесно е да видиш, че поема по свой път като директор в Макаби (Тел Авив) и показва собствен начин на мислене. Той е много прям човек. Ако каже нещо, значи ще го направи.
Жорди прави много хубави неща по неговия начин - с безкрайна честност. Това е скритата му сила в ужасно сложното място, където се намира. В Макаби има три типа играчи - евреи, палестинци и араби. Всички живеят и играят там. Жорди се опитва да пусне най-добрия си отбор, но мнозина от феновете, които са предимно евреи, негодуват, ако на терена излезе палестинец или арабин. Но Жорди защитава всички. Според мен това е страхотен опит, невероятно обучение.
Като дръпнеш чертата, виждаш, че кариерата на Жорди беше невероятна въпреки физическите му проблеми. Стигна до националния отбор на Холандия и игра за велики клубове като Аякс, Барселона, Манчестър Юнайтед, Алавес и Еспаньол. После имаше удивителния шанс да получи свободна роля на терена под ръководството на холандския наставник Ко Адриансе в Металург (Донецк) в Украйна, преди през 2010 г. да се откаже като активен футболист с Валета в Малта и да стане мениджър. Беше в Малта и в Кипър, а сега е в Израел. Всичко това показва, че Жорди е много силен характер. От друга страна, едно време беше момче с дълга коса, а сега е почти опадала. Подозирам, че това го притеснява повече, отколкото си давам сметка. Ето защо за мен е наистина специално, че днес той е на такъв етап от развитието си.
Глава 8
Имах възможност да проследя всичко случващо се с Жорди в Манчестър Юнайтед, защото за пръв път през живота си не бях активно ангажиран с футбол. Не бях играч, не бях и треньор, но не ми беше скучно и за минута. Аз искам да се развивам непрекъснато, това винаги е било част от мен. Винаги съм бил идеалист като футболист и треньор, сега исках да приложа опита си в нови предизвикателства.
Идеята проработи още от самото начало. Бях добър в почти всичко, с което съм се занимавал. Ходех на мачове на Жорди, но освен това имах колонка в секцията „Телеспорт“ на вестник „Де Телеграф“, пишех статии за пресата в Испания, а и коментирах мачове за холандската обществена телевизия НОС. Обърнаха се към мен и за подкрепа на здравни клиники. Разширявах хоризонтите си и се чувствах добре. Не ми се налагаше да правя нещо друго. Треньорската професия никога не ми е липсвала, защото не ми беше приятно да се занимавам с нещо, което вече бях правил. Не желаех да се повтарям, а да продължа напред.
Искам да посрещам всичко открито и понякога на пътя ми се изпречваха изненади, като например мачовете с по шест човека, които организирахме с Крейг Джонстън и Яп де Грот. Крейг е австралиец, но е роден в Южна Африка и стигна до националния отбор на Англия, докато играеше в Ливърпул. Майката на Яп е американка, баща му е бивш нападател на Аякс, но той е израснал предимно в Тексас. Да кажем, че и двамата са отгледани в чужбина. Хрумна им да превърнем упражнението с шестима в отбор в забавление, тоест да играем на по-малък терен и с по-малки врати. Така се създават много повече положения, има повече удари и падат повече голове.
Футболът обаче се съчетаваше с музика, така че имаше и американски привкус. Целта беше да забавляваме публиката и да вдъхновяваме младите. Схванах идеята на секундата. Това не беше просто упражнението, което бях изпълнявал в Аякс, бях го използвал и като треньор. Отбор с шест човека ти дава всичко необходимо - техника, скорост и заставане по терена. Може да се използват три линии, а усвоените умения лесно се прехвърлят в мач единадесет срещу единадесет.
Решихме да поръсим правилата с малко от „Соса на Кройф“ - моят номер 14 щеше да присъства по някакъв начин във всички мачове. Срещата например се състоеше от две полувремена от по седем минути, теренът беше дълъг 56 метра (14 х 4) и 35,32 метра широк, колкото стандартна врата от 7,32 метра с две полета по 14 метра до всяка от гредите. Измислихме и правила, за да направим играта по-бърза и по-привлекателна. Примерно, ако топката напуснеше очертанията на терена, можеше да я върнеш в игра с хвърляне с ръце или с подаване с крак. Нямаше засада при странично хвърляне с ръце, но ако топката се вкараше в игра с крак, правилото за засада важеше. При жълт картон футболистът напускаше терена за две минути и не можеше да бъде заменян. При втори жълт картон се вдигаше червен и играчът излизаше от игра.