Проектът беше великолепен. На 21 декември 1999 г. най-добрите национални треньори и играчи в историята на Холандия се събраха заедно на „Амстердам арена“. Към тях се присъединиха и най-добрите чужденци, играли в Ередивизи. Треньор на единия отбор беше Ринус Михелс, който имаше състав от около четиридесет национали - от Денис Бергкамп до ветерана Фаас Вилкес. При чужденците картината беше същата. Водеше ги Бари Хюз, а Сьорен Лерби и Симон Тахамата бяха в отбора му. Идеята беше на тях двамата, това беше достойно сбогуване с двадесети век. Нямаше значение дали на терена бяха Ове Киндвал, Ралф Едстрьом, всички играеха с клубните си екипи на Фейенорд, ПСВ и Аякс. Три отбора в един състав.
Вечерта завърши с подаръка от играчите за фен клуба на националния отбор - дванадесет статуи на най-добрите единадесет холандски футболисти за двадесети век и най-добрия национален треньор. Ринус Михелс, Едвин ван дер Cap, Рууд Крол, Рууд Гулит,
Франк Рийкард, Йохан Неескенс, Вим ван Ханегем, Абе Ленстра, Марко ван Бастен, Пит Кайзер, Фаас Вилкес и моя милост бяхме отлети от бронз и всички все още стоим до входа на спортния център на КФСХ в Цайст. Приходите от Мача на века бяха около един милион гулдена, повече от достатъчно за строежа на мултифункционалния спортен комплекс в Байлмер. Останалите средства бяха за фондация „Йохан Кройф“. Но още по-хубаво беше посланието, което предадохме с националните състезатели, като показахме, че в името на спорта могат да се направят толкова много неща.
Винаги се опитвахме да измислим начини да накараме нещата да се задвижат. Един от хубавите примери е с „Балът на Винтер“. Заедно с Яп де Грот и с комика Раул Хеерче разработихме план да организираме футболен мач в театър. Хрумна ни във вихъра на момента, като идеята беше, че изключителните футболисти са всъщност артисти и затова могат да играят и в театъра. Първо се посмяхме, но през юни 2003 г. се случи тъкмо това.
Мястото беше „Концертгебау“ в Амстердам, а събитието беше официалното прекратяване на кариерата на Арон Винтер, който дебютира в Аякс под мое ръководство. Старият му съотборник Франк Рийкард се беше притеснил как Арон ще се сбогува с футбола, а това е още едно доказателство, че футболистите никога не забравят един за друг. Почти всички играчи, с които Винтер беше излизал на терена с екипите на Аякс, Лацио, Интер (Милано) и националния отбор на Холандия, намериха време и уважиха прощалната му церемония. От Марко ван Бастен до Роналдо и от Пол Инс до Роберто ди Матео. Дойдоха, за да играят не на стадион, а в един от най-красивите театри на Холандия. Компанията за текстилни технологии „Роял ТенКате“ положи килим изкуствена трева с размери 25 х 25 метра в голямата зала на „Концертгебау“ и така можеше да се играе мач. Четиристотинте гости бяха настанени на мястото на оркестъра, а Холандската опера влезе в ролята на феновете и създаде подходяща атмосфера по време на мачовете, вдъхновени от кариерата на Арон.
Вечерта започна с мач между отбора на Аякс от 1987 г., който бях тренирал, и националния отбор на Холандия, който през 1988 г. спечели европейското първенство под ръководството на Ринус Михелс. След това играха Лацио и Интер (Милано), а програмата завърши с Аякс на Луис ван Гаал срещу „Черните папийонки“. „Черните папийонки“ бяха с черни фланелки и, разбира се, папийонки. Това беше още една оригинална идея - какъв по-подходящ екип за такива специални играчи като Роналдо, Кларънс Зеедорф и Патрик Клуиверт. Арон искаше да сложи край на кариерата си, като направи подарък на обществото и решихме да използваме „Балът на Винтер“ като начало на нов проект на фондацията - „Игрищата на Кройф“. Изкуствената трева в „Концертгебау“ беше идеална за първото „Игрище на Кройф“ в Лелистад, родния град на Арон.
„Балът на Винтер“ беше страхотна вечер. Всеки играч минаваше по червен килим, преди да излезе на терена, а съдията беше със смокинг. Целият свят щеше да говори за него. Имаше репортаж в CNN, а „Интернешънъл Хералд Трибюн“ го описа в голям репортаж. Но това не са само хубави спомени, защото някои от тези празнични вечери доведоха до наистина сериозни неща. Мачовете шестима срещу шестима посяха семената за програмата „Игрищата на Кройф“, а демонстративните двубои на Аякс и Мачът на века направиха фондацията „Кройф“ известна, а първото „Игрище на Кройф“ беше изградено отчасти заради „Балът на Винтер“. Днес тези терени са по целия свят. Може и да не сте активен състезател, но ако се занимавате с нещо подобно, ще постигнете още нещо в живота си. Лесно е.