През март 2010 г. се убедих в това със собствените си очи. От Барселона ми се обадиха напълно изненадващо и ми казаха, че съм избран единодушно за почетен президент. Когато ти се случи нещо подобно, започваш да се питаш защо. Явно беше свързано с начина, по който бях променил футбола в клуба, а и в цяла Испания - като играч, но най-вече като треньор. Бях въвел тип футбол, който се беше възприел и от испанския национален отбор. Подобни комплименти не само звучат страхотно, те те карат и да се чувстваш горд. Но Лапорта също имаше пръст в това с начина си на управление. Ръководството винаги ме караше да усещам, че към идеите ми се подхожда сериозно, дори и да оставаха без последствия. Това е много разумно. Последното нещо, което бих искал, е аз да определям насоката на нещата.
Ние просто се отнасяхме честно един към друг, като големи хора. Затова и по-късно винаги бях готов да помогна, когато се обръщаха към мен. Нямаше значение за какво ставаше дума - за отношението на някой нов треньор или за даване на безплатна реклама на УНИЦЕФ върху фланелките. Последното беше изключително спорно, но за мен беше великолепна инициатива. Излъчваше стил, тъкмо точното нещо за клуб като Барселона. Подобна философия се приложи и с назначението на двамата треньори - Франк и Пеп, с които бях работил като футболисти в Аякс и в Барселона. Когато Лапорта ме попита защо трябва да ги вземе, му казах, че знам какъв тип футбол подхожда на клуба, а и те ще осигурят имидж на спокойно и интелигентно водене на отбора.
Ясно е какво съм имал предвид. Гуардиола е не само мениджър, който умее да побеждава, важно е и колко стилно го прави. Той е страхотен пример за младите, също като Рийкард. Има невероятно положително присъствие, което винаги оставя отпечатък върху клубовете, които води.
Докато Лапорта беше президент, се чувствах в Барселона като у дома си. Двамата старши треньори, Рийкард и Гуардиола, бяха мои футболисти, както и техническият директор. Отношенията ми с президента бяха отлични още преди да го изберат на поста. Всички те са израснали в Барселона. Това се виждаше и в преговорите за договорите. Гуардиола прие сравнително ниска заплата и започна да изкарва малко повече, когато отборът започна да печели трофеи. Фактът, че той се съгласи на това, показва, че Пеп е първо човек на Барселона, а чак след това треньор. Между другото, бях научил същото с Аякс. В Амстердам израснах с принципа на ниска заплата и високи бонуси. Така клубът не харчи пари, които не е спечелил, а и ти си по-разумен в разходите си.
Беше чудесно, че тази система можеше да бъде приложена и в Барселона. Клубът създаваше свои собствени политики, но така имах усещането, че моето мнение се чува и зачита. Не бях директно ангажиран с клуба, но се чувствах отговорен за него. Това се виждаше и в отношението на Гуардиола. Клубът стоеше винаги на първо място, защото ако той е добре, значи и всичко останало ще бъде наред. Страхотно е да си почетен президент на такава организация.
Но нещата не продължиха така дълго време. Няколко месеца след като ме поканиха за почетен президент, мандатът на Жоан Лапорта изтече и членовете на клуба, така наречените ''сосиос'', избраха Сандро Росел за негов наследник. Политиката се върна в Барселона. Бях принуден да подам оставка като почетен президент през юли 2010 г., само няколко седмици след избирането на Росел. Когато прочетох във вестниците, че новият борд е включил моята позиция в дневния ред за първата си среща, веднага застанах нащрек. А когато чух, че новият президент е убедил клуба да се обърне към юрист, за да се разбере дали постът „почетен президент“ е създаден в съответствие с правилата на клуба, веднага си направих изводите и сам подадох оставка.
Новият президент се опита да си разчисти сметките с бившите членове на борда и политическите фойерверки отново загърмяха в Барселона. Дори човек с капацитета на Пеп Гуардиола не можеше да промени нещата и затова не се изненадах, че две години по-късно реши да напусне клуба, въпреки че продължаваше да жъне успехи. За щастие на Барселона политиката на Гуардиола е пуснала толкова дълбоки корени в клуба, че вероятно ще продължи да работи години наред. Системата му на игра се превърна във важна част от философията на клуба.