— Мишел, чуваш ли ме?
— Да, мила…
— Мишел, защо се бавите?… Може би Лен е изморен и ще иска да си почине?…
— Ще го запитам, миличка… Но ние тъкмо се готвехме да печем рибата…
— О, Мишел, това ще ти отнеме страшно много време…
— Какво от това, миличка?… Ще дойдеш и ти при нас.
— Може би — отвърна тя колебливо. — Но все пак мисля, че Лен…
— Уверявам те, че се чувствува отлично тук… Може да е доста шокиран.
— От теб? — попита тя неспокойно.
— Не, от моите дивашки занимания. И все пак трябва да ти кажа, че именно той улови рибата. Струва ми се, че в душата си Лен е страстен риболовец, но все още го подтискат скрупули…
— Слушай, Мишел, предадоха преди малко съобщение на Централния космически институт до всички научни постове. Питат ги дали са забелязали признаци на ефекта Уилтинг… Какво значи това?
Мишел ме погледна бързо.
— Ще ти се обадя след малко, мила… Но няма за какво да се безпокоиш.
Мишел остави рибата, седна на земята и ме погледна замислено:
— Слушайте, Лен, нашият Централен космически институт е уловил връзката с Дриа. Аз съм длъжен да съобщя за вашето пристигане…
Знаех, че това е неизбежно, но сега никак не ми се искаше да стане така скоро. Могъщата и спокойна гора, реката, която влачеше лениво своите бавни, зелени води, ме привличаха с неудържима сила.
— Мишел, имам една молба към вас — казах аз. — Това е моят пръв ден на Земята. Нека си остане само мой. Има достатъчно много време, за да бъда в услуга на земните хора.
Много ясно забелязах как облекчение светна в погледа му.
— Мисля, че сте прав! — каза той.
После помисли малко и добави:
— И не забравяйте никога, Лен, че ние нямаме нужда от благодетели. Ние имаме нужда от приятели. А да бъдете приятел на някого, преди всичко трябва да го разбирате.
— Напълно съм съгласен с това — казах му убедено.
— Така че мислете винаги, когато споделяте своите знания с хората. Ако им отнемете радостта да живеят, да търсят и да се борят — ще отнемете и най-голямото богатство на душите им.
— Сега вече ви разбирам много добре, Мишел — казах аз развълнуван. — Но не бива да се плашите. Вие добре знаете, че пътят на знанието е безкраен. Това, което ще научите, ще събуди у вас огромно желание за още по-велики търсения и откривателства.
— Ти си славно момче, Лен!…
— И после, аз няма да бъда сам на Земята, аз вече имам тука приятели!…
Не очаквах, че моите думи така ще го зарадват. Той се засмя, цялото му лице светна. Изглежда, че нещо много детско има в тия грамадни красиви хора.
— Слушай, Лен, такава риба ще ти извъртя, че ще си оближеш пръстите.
Но дори и тая заплаха вече не беше в състояние да развали прекрасното ми настроение. Седнах на брега и се загледах в реката. Лек ветрец мина по клоните на дърветата, изшумуля тихо и угасна. Струваше ми се, че часове бих могъл да седя така, изпълнен с някакво тихо вътрешно блаженство.
— Какво е това животно, Мишел?
— Кое, това ли?… Не, не е животно, а насекомо… Наричат го водно конче.
— Колко красиви неща има на Земята, Мишел… Много ми се иска да ги видят моите „дрии“…
Той само се усмихна и започна да забива в земята окастрено чаталесто клонче.