Имаше един дълъг период в живота й, когато тя се смяташе за късметлия и Франк бе значителна част от този късмет. Запознаха се на едно парти през втората година от следването й в „Дюк“. Групата беше страшно шумна, но те двамата успяха да намерят по-тихо кътче, където си бъбриха до малките часове на нощта. Две години по-голям от нея, той бе сериозен и интелигентен и още при първата им среща тя усети, че е от хората, които довеждат докрай онова, с което се залавят. Това сякаш й беше достатъчно за начало. Следващата година през август той се премести в стоматологичния факултет на Чепъл Хил, но продължиха да се срещат още две години. Годежът бе предвидим завършек и през юли 1989 година, само няколко седмици след завършването й, те се ожениха.
Медения си месец прекараха на Бахамите, след което Аманда постъпи на работа в едно от основните училища в града. Когато Джаред се роди на следващата година, тя си взе отпуска. Лин обаче се появи осемнайсет месеца по-късно и отпуската й стана постоянен факт. Франк взе заем, за да отвори свой кабинет, и купиха малка къща в Дърам. Това бяха години на икономии за двамата. Той отказваше да вземе пари от своето и от нейното семейство, така че след като платяха сметките си, едва им оставаха пари, за да вземат касета с някой филм от местната видеотека за уикенда. Рядко излизаха да хапнат навън, а когато колата им се развали, Аманда стоя като затворник вкъщи цял месец, докато отделят пари, за да я поправят. Вечер се завиваха с допълнителни одеяла, за да пестят от отопление. Колкото и напрегнати и изтощителни да бяха тези години, когато се връщаше назад в спомените си, тя виждаше, че те са били най-щастливите на техния брак.
Лека-полека практиката на Франк започна да се разраства и в много отношения животът им стана по-предвидим. Докато тя се грижеше за къщата и децата, той работеше и малко след като продадоха първия си дом и се преместиха в нов, по-голям, се появи Беа. Животът им стана по-напрегнат в някои отношения. Франк имаше все повече пациенти, а Аманда бе заета с това да кара и прибира Джаред от училище, да води Лин на разходка в парка и на срещи за игра с други деца, докато Беа седеше на столчето си между двамата на задната седалка. Някъде по това време Аманда реши да поднови образованието си, за да стане учителка в средния курс. Беше си избрала дори няколко магистърски програми, от които да избере, когато малката тръгне на детска градина. Внезапно Беа почина и всичките й планове потънаха в забвение. Тя тихомълком прибра учебниците и пъхна формулярите за кандидатстване в чекмеджето на шкафа.
Изненадващата бременност с Анет затвърди решението й да не се връща в училище. Вместо това се отдаде на укрепване на семейните отношения, хвърли цялата си страст в дейностите на децата, само и само да изтика мъката по Беа дълбоко в съзнанието си. С течение на времето споменът за починалата сестричка избледня и в съзнанието на по-големите деца, което пък се отрази добре на малката Анет. Веселият й нрав върна смеха в къщата. От време на време Аманда имаше чувството, че те пак са завършено, обичащо се семейство, в което не се е случила трагедия.
Трудно й беше обаче да върне хармонията в отношенията с Франк. Никога не си бе въобразявала, че бракът е безкраен романс и щастие. Взимаш двама души, добавяш неизбежните добри и трудни моменти, разбъркваш — и вихрените скандали са налице, независимо от това колко силно са се обичали. Времето също има своя принос. Удобствата и близостта между двамата са нещо чудесно, но те също допринасят за стихване на страстта. Навикът и предсказуемостта правят изненадите невъзможни. Свършили са се историите, които да си разказват, вече всеки може да довърши изречението, започнато от другия, а двамата с Франк бяха стигнали до етап, при който само един поглед бе достатъчен, за да се разберат, така че думите станаха напълно излишни. Смъртта на Беа напълно промени нещата. Аманда се отдаде с нова страст на работата си като доброволка в болницата. От друга страна, от човек, който изпиваше по чаша от време на време, Франк се превърна в завършен алкохолик.
Тя правеше разлика между двете и знаеше какво значи някой да пие. В колежа на няколко пъти бе обърнала чаша или две повече и дори сега с удоволствие си позволяваше по малко вино на вечеря. Случваше се да си налее и втори път, ала това й бе напълно достатъчно. Но при Франк онова, което започна като начин да притъпи болката, се превърна в неконтролируем навик.
Когато се върнеше назад във времето, Аманда виждаше, че е можела да предвиди накъде вървят нещата. В колежа той често пиеше по няколко бири, докато гледаше мачове с приятели, във факултета по стоматология разпускаше по същия начин след края на изморителен ден. Но през месеците, докато Беа боледуваше, двете или три бири вечер постепенно нараснаха до шест, а след като тя почина, стигнаха до стек от дванайсет. До втората годишнина от смъртта на Беа Анет вече беше на път, а той се напиваше здраво дори когато бе на работа на следващия ден. След време това стана практика през четири или пет дни в седмицата. Последната вечер не се отличаваше. Франк влезе, олюлявайки се, в спалнята след полунощ в обичайното си пияно състояние. Захърка толкова силно, че тя се премести в стаята за гости. Пиенето, а не Тък беше истинската причина за скандала им тази сутрин.