Аманда докосна ръката му, като внимаваше да не бутне някоя от многобройните тръбички и кабели, прикрепени към тялото му.
— Здравей, скъпи. Как си?
— Изморен — промърмори той. — Боли ме.
— Знам, мили. — Тя прокара ръка по челото му и приглади косите назад, преди да седне на твърдия стол до него. — Сигурно още известно време ще изпитваш болка. Но не вярвам да лежиш тук дълго. Около седмица само.
Той примигна леко — клепачите му се движеха някак бавно. Познаваше това движение от най-ранното му детство. Така примигваше секунди преди тя да загаси лампата вечер.
— Имам ново сърце — промълви той. — Лекарят каза, че е било неизбежно.
— Така е — потвърди тя.
— Какво значи това? — неспокойно потрепна ръката му. — Ще мога ли да имам нормален живот?
— Естествено — успокои го тя.
— Смениха ми сърцето, мамо. — Пръстите му събраха чаршафа под тях. — Ще взимам лекарства до края на живота си.
По лицето му пробяга смесица от объркване и разбиране. Даваше си сметка, че от тук нататък нищо няма да е същото, и колкото и да й се искаше да го предпази от тази нова реалност, това беше невъзможно.
— Така е, трансплантираха ти сърце — рече Аманда с нетрепващ поглед. — Ще взимаш лекарства, но пък ще живееш.
— Колко време? Дори лекарите не могат да обещаят нищо.
— Точно сега това едва ли е толкова важно.
— Естествено, че е важно — остро възрази той. — Казаха, че чуждото сърце издържа средно петнайсет до двайсет години. След което ще ми трябва друго.
— Значи след това ще получиш друго. А междувременно ще живееш като всеки друг човек.
— Май не разбра какво се опитвам да ти кажа. — Джаред извърна лице към стената.
Видяла реакцията му, Аманда се опита да потърси верните думи, с които да стигне до него, така че той да приеме новата реалност и новия свят, в който се бе озовал.
— Докато седях в болницата последните няколко дни, знаеш ли за какво си мислех? — започна тя. — За това, че има толкова много неща, които още не си направил, които не си изпитал. Задоволството от завършването на колежа например, радостта да си купиш къща или вълнението да попаднеш на подходяща работа, да срещнеш момичето на своите мечти, да се влюбиш.
Синът й с нищо не показваше, че я чува, но по напрегнатия израз на лицето му тя разбра, че я слуша.
— Сега ще можеш да преживееш всичко това — продължи Аманда. — Ще правиш грешки и ще се бориш като всички останали и стига до теб да е правилният човек, ще изпиташ истинските радости като най-щастливия човек под слънцето. — Тя протегна ръка и погали неговата. — В крайна сметка трансплантираното сърце няма нищо общо с всичко това. Защото си жив. Това значи, че ще обичаш и ще бъдеш обичан… А нищо друго няма значение.
Джаред лежеше, без да мърда. Това трая толкова дълго, че Аманда реши, че отново се е унесъл в сън.
— Наистина ли вярваш във всичко, което каза? — попита той неочаквано.
За първи път, откакто чу за катастрофата, Аманда се сети за Досън Коул.
— До последната дума — наведе се тя леко напред.
23
Морган Танър седеше със скръстени ръце и оглеждаше пораженията по изпочупената кола. Сбърчил чело си мислеше, че няма начин собственикът да я приеме в този вид.
Повече от ясно беше, че някой съвсем скоро бе вилнял тук. От една от отпраните тенекии на бронята стърчеше метална шина и той бе убеден, че нито Досън, нито Аманда, ако го бяха видели, биха оставили стингрея в такова състояние. Едва ли бе тяхно дело и столът, очевидно запратен от вътрешността на къщата през прозореца, който бе разбил стъклото и сега лежеше натрошен на верандата. Всичко тук със сигурност бе дело на Тед и Аби Коул.
Морган живееше в Ориентъл от няколко години и постепенно бе навлязъл в историите на градчето. Беше разбрал, че ако се вслушва внимателно в разговорите на хората от съседните маси в „Ъруинс“, може да научи доста неща за живота на хората тук. Естествено, всяка информация, научена в „Ъруинс“, трябваше внимателно да се прецежда. Слухове, клюки и намеци се разменяха като реални случки. Така или иначе, вече знаеше за фамилията Коул много повече, отколкото много хора предполагаха. Включително и това-онова за Досън.
След като Тък сподели с него плановете си за Досън и Аманда, разтревожен за собствената си безопасност, Танър се зае да проучи семейство Коул. Тък бе гарантирал за Досън, но Танър реши да провери сам и говори с шерифа, арестувал момчето, както и с прокурора и служебния му защитник по време на делото. Правната гилдия в окръг Пимлико не бе голяма и беше лесно да открие колегите си, за да чуе мнението им за едно от най-обсъжданите дела в Ориентъл.