И прокурорът, и адвокатът на обвиняемия бяха убедени, че в онази нощ е имало и друга кола на пътя и Досън е бил принуден да направи резкия завой, убил доктора, за да избегне сблъсък с нея. Тъй като съдията и шерифът тогава са били приятели на семейството на Мерилин Бонър, нямало как да не действат в полза на пострадалия. Естествено, това никак не се хареса на Танър, но пък хвърли допълнителна светлина върху картината на правосъдието в малкия град. Той успя да издири и пенсионирания надзирател в затвора в Халифакс, който го увери, че Досън бил един от малкото образцови затворници. Свърза се и с някои от предприемачите, наели Досън на работа, и от тях също чу, че може да му се има доверие като на сериозен и стабилен мъж. Едва тогава Морган прие да стане изпълнител на завещанието на Тък.
А сега, след като приключи с подробностите около имота на стареца и оправи нещата с колата, задачата му бе завършена. Като се има предвид какво се случи, включително и арестите на Тед и Аби Коул, той се почувства късметлия, че името му така и не успя да бъде замесено в някой от ония разговори, които чуваше в „Ъруинс“. Най-вече защото, като всеки добър адвокат, не бе предприел нищо на своя глава.
Оказа се обаче, че историята го бе развълнувала по-силно, отколкото искаше да признае. Стигна дотам, че направи няколко неправомерни обаждания, поставяйки се извън своята обичайна зона на сигурност.
Извърна лице към тезгяха и потърси с поглед работния план за колата с надеждата да открие там телефонния номер на собственика. Намери папката и бързо научи това, което му бе необходимо. Докато оставяше папката, нещо познато привлече вниманието му.
Взе го и го огледа внимателно. Обмисли възможните последствия, преди да потърси мобилния си телефон. Прерови списъка с контакти и откри търсеното име. Натисна бутона за връзка с човека.
Телефонът отсреща започна да звъни.
Аманда беше прекарала по-голямата част от последните два дни с Джаред и се надяваше тази нощ да спи в собственото си легло. От една страна, столът в стаята му беше изключително неудобен, а от друга и Джаред бе настоял да се прибере през нощта.
— Искам да остана за малко сам — рече той.
Тя слезе в малката терасирана градина да подиша чист въздух, докато Джаред провежда първата си среща с психолога на болницата. Аманда отдавна чакаше тази среща. Знаеше, че физически организмът му ще се справи, но нещата не стояха така с емоционалното му състояние. Искаше й се да вярва, че разговорът им е открехнал поне малко вратата към нов начин на мислене, свързано с новото му състояние. Джаред имаше усещането, че са му отнети години от живота. Искаше си предишния живот, предишното здраво тяло и сравнително безпроблемното си бъдеще, но това беше вече немислимо. Той взимаше имуносупресанти, за да не отхвърли организмът му новото сърце, и тъй като те пък намаляваха имунната му защита, му бяха предписани високи дози антибиотици, както и диуретици, за да се предотврати задържането на течности в организма му. Щяха да го изпишат следващата седмица, но щеше да посещава редовно клиниката, за да следят състоянието му поне една година. Налагаше се да мине и курс на физиотерапия, да спазва специална диета и да се среща задължително поне веднъж седмично с психолог.
Труден път очакваше цялото семейство, но поне надеждата вече беше заменила отчаянието. Джаред беше по-силен, отколкото сам подозираше. Просто имаше нужда от време, за да преодолее всичко това. През изминалите два дни тя видя първите признаци на неговата устойчивост, нищо че той самият нямаше как да ги усети. Убедена бе, че психологът ще му помогне.
Франк и Евелин водеха Анет до болницата и после я прибираха, Лин идваше сама с колата си и майка й започна да се тревожи, че момичето е твърде заето, за да се вижда с приятелки, но нямаше как, за всички бе трудно.
Реши тази вечер по пътя към вкъщи да купи пица, а после да изгледат заедно някой филм. Не беше кой знае какво, но в момента силите й стигаха само дотук. Изпишат ли Джаред, постепенно животът на семейството щеше да се върне в предишния си ритъм. Трябва да се обади на майка си, за да сподели с нея плановете си…
Извади мобилния си телефон от чантата и забеляза, че са я търсили от непознат номер. Иконата на гласовата поща също премигваше.