Тя включи гласовата си поща и се заслуша в съобщението на Морган Танър, който я молеше да му се обади, когато й е удобно.
Аманда набра телефона и отсреща веднага вдигнаха.
— Благодаря ви, че върнахте обаждането ми — чу тя характерния глас на възрастния мъж, наситен с професионална сърдечност. — Преди да споделя причината за обаждането си, искам да ви уверя, че много съжалявам за безпокойството в толкова тежък за вас момент.
— Благодаря ви — примигна Аманда. Нямаше представа какво знае адвокатът от Ориентъл. — Джаред вече е добре, за наше облекчение.
Танър мълча известно време, сякаш не знаеше как да продължи.
— Всъщност обаждам се, за да ви съобщя, че рано тази сутрин бях в дома на Тък и докато оглеждах колата…
— Прав сте — прекъсна го тя. — Исках да ви позвъня по този повод. Досън приключи с поправките, преди да си тръгне, така че тя е завършена.
Поредно мълчание отсреща.
— Исках да кажа, че намерих там писмото на Тък до Досън — продължи мъжът най-сетне, — и се питах дали не искате да ви го изпратя.
Аманда премести телефона от едното на другото си ухо. Не разбираше защо съобщава на нея този факт.
— То е на Досън и е най-добре да се обадите на него.
— Доколкото разбирам, не сте в течение на събитията тук — след кратка пауза рече мъжът. — За случилото се в неделя вечер в „Тайдуотър“.
— Какво е станало? — сбърчи вежди Аманда.
— Не бих искал да ви съобщавам това по телефона. Не бихте ли дошли в офиса ми тази вечер? Или утре сутринта?
— Не е възможно. Вече съм в Дърам. Какво се е случило?
— Наистина е добре да ви го съобщя лично.
— Това е невъзможно — вече леко подразнена заяви тя. — Кажете ми за какво става дума. Какво се е случило в „Тайдуотър“? И защо не можете да изпратите писмото на Досън?
След миг колебание адвокатът прочисти гърлото си и продължи:
— В бара е станал сблъсък. Истината е, че заведението е направо съсипано, произведени са доста изстрели. Тед и Аби Коул са задържани, а млад мъж на име Алан Бонър сериозно е пострадал. Бонър е все още в болница, но доколкото разбрах, скоро ще е съвсем добре.
Още при звука на изредените имена, кръвта нахлу в главата на Аманда. Естествено, знаеше името, което ги свързва.
— Досън там ли е бил? — почти прошепна тя.
— Да — гласеше краткият отговор.
— Какво е станало?
— Доколкото знам, Тед и Аби Коул започнали побой над Алан Бонър и в този момент Досън влязъл в бара. При появата му двамата братя насочили вниманието си към него. Полицейският доклад не е готов все още и…
— Досън добре ли е? — прекъсна го тя. — Само това искам да знам.
Тя чуваше тежкото дишане на мъжа отсреща.
— Извеждал Алан Бонър от бара, когато Тед Коул успял да произведе последен изстрел и куршумът поразил Досън.
Всеки мускул в тялото на Аманда се напрегна в очакване на логичното заключение. Както много от чутото през изминалите няколко дни, и това някак трудно стигна до съзнанието й.
— Прострелян е в главата. Било е безнадеждно, Аманда. Бил е вече в мозъчна смърт, когато са го докарали в болницата.
Мъжът още не бе довършил изречението, когато Аманда усети как апаратът се изплъзва от ръката й и шумно тупва на земята. Като в транс, тя го изгледа известно време, преди да се наведе и да натисне бутона за прекратяване на разговора.
Досън. Не и Досън. Не може да е мъртъв.
Думите на адвоката още звучаха в съзнанието й. Отишъл е в „Тайдуотър“. Там са били Тед и Аби. Спасил е живота на Алан Бонър, но него вече го няма.
Живот за живот, помисли си тя. Това са жестоките игри на Всевишния.
В съзнанието й изникна картина от посещението им във вилата на Тък — спомни си как хванати за ръка се разхождаха сред дивите цветя. Най-сетне сълзите рукнаха и тя заплака горчиво за Досън и за всички онези дни, които нямаше да преживят заедно. Докато накрая, също като Тък и Клара, прахът им ще се срещне на някоя слънчева поляна, далеч от трудните пътеки на обикновения живот.
Епилог
Две години по-късно
Аманда прибра две таблички с лазаня в хладилника, преди да надникне във фурната, за да види добре ли се пече тортата й. Оставаха още няколко месеца до датата на раждане на Джаред, но за нея 23 юни беше нещо като втори негов рожден ден. Две години по-рано на този ден той бе получил ново сърце — нов шанс за живот. Тя не можеше да си представи по-добър повод за празнуване.