— Така мисля — кимна Аманда. — Помолиха ме да стана отново председател на комитета.
— Позакъсали били през последните две години без теб. Така поне твърди майката на Лорън.
— Не че са закъсали, но не набират толкова средства, колкото биха искали.
— Радвам се, че ще се включиш отново. Заради Беа.
— Аз също — усмихна се тя.
— А и в болницата сигурно ще им хареса да им набереш средства.
Аманда взе кърпата, за да избърше ръцете си.
— Откъде този интерес?
— Надявах се да използваш контактите си — започна той, докато разсеяно почеса белега на раната си през плата на фланелката, — за да проучиш нещо за мен. Отдавна съм любопитен да разбера нещо.
Докато чакаше тортата да изстине на плота, Аманда излезе на задната веранда и огледа моравата. Въпреки автоматичната пръскачка, която Франк бе инсталирал миналата година, тревата бе изсъхнала на места. Преди работа тази сутрин го видя да стои замислен над кафявите петна спечена пръст. Последните две години моравата се бе превърнала в истинска страст за него. За разлика от повечето съседи държеше сам да коси, като твърдеше, че така си почива от деня, прекаран в пломби и коронки в кабинета. Сигурно имаше известна доза истина в това, но в упоритостта, с която и в хубаво, и в лошо време той през ден хващаше косачката и се заемаше с тревата, тя виждаше склонност към пристрастяване.
Въпреки първоначалните й съмнения след катастрофата Франк не изпи нито една бира, нито една глътка вино. В болницата обеща, че спира завинаги, и трябваше да му се признае, че спази обета си. Изминаха вече две години и Аманда престана да очаква със свито сърце той да се върне към стария си навик; в резултат отношенията им се изгладиха значително. Не бяха съвършени, но и не беше предишният ад. В дните и седмиците след катастрофата те се караха почти всяка вечер. Болката и огорченията изостряха думите и те режеха като остриета по онова време. Месеци наред Франк спеше в стаята за гости и сутрин почти не се поглеждаха.
Колкото и трудни да бяха онези месеци, Аманда така и не намери сили в себе си да предприеме окончателната стъпка за развод. Не можеше да си представи, че ще нанесе такъв удар на Джаред в момент, когато емоционалното му равновесие бе толкова крехко. Това, което тя не разбираше обаче, беше, че решението й да запази семейството не даваше желания ефект. Няколко месеца след завръщането на Джаред от болницата тя завари баща и син да разговарят в дневната. Както обикновено, щом я видя, Франк стана и излезе от стаята. Джаред го изпрати с поглед и едва тогава се обърна към майка си.
— Той нямаше вина за катастрофата. Аз карах тогава.
— Знам.
— Тогава спри да го обвиняваш.
По странна ирония на съдбата тъкмо психоложката на Джаред ги убеди да потърсят помощта на семеен консултант. Без спокойна семейна среда синът им трудно щял да се стабилизира и да приеме новите реалности.
За първата си среща с терапевта, препоръчан от психоложката на Джаред, Аманда и Франк тръгнаха в отделни коли. В кабинета се разрази нещо много подобно на всекидневните им скандали в къщи. На втория сеанс успяха поне да не повишават глас. След спокойните, но настойчиви съвети на специалистката Франк започна да посещава срещи на „Анонимните алкохолици“. Първоначално ходеше пет вечери в седмицата, постепенно посещенията се разредиха и стигнаха до едно на седмица, а преди три месеца той стана ментор. Всяка сутрин се срещаше на закуска с трийсет и четири годишен, наскоро развел се служител в банка, който, за разлика от Франк, не можеше да откаже пиенето. До този момент Аманда така и не можеше да повярва, че той ще се справи за по-дълъг период от време.
Нямаше съмнение, че и Джаред, и момичетата спечелиха от разведрената атмосфера в къщи. Неотдавна на Аманда дори й хрумна, че може би ще има ново начало за тях двамата. Случваше се да се засмеят, когато са заедно. Всеки петък по препоръка на терапевта си ходеха на „среща“ — само двамата. И макар в началото да се чувстваха малко неудобно, знаеха, че е важно. Постепенно започнаха да се опознават отново — от години не бяха разговаряли.
Имаше нещо удовлетворяващо в новите им отношения, макар Аманда да знаеше, че връзката им никога няма да върне предишната си страст. Но Франк и в началото не беше склонен към голяма страст и това не я тревожеше. В крайна сметка тя познаваше любовта, в името на която си струва да рискуваш всичко, рядка любов — като това да надникнеш в небесата.