Извади от платнената торба екипа си за крос, облече го и тихо слезе надолу по стълбите. Пансионът отговаряше напълно на очакванията му — четири стаи на горния етаж, кухня с трапезария и помещение, където гостите можеха да се събират. Изобщо не се изненада, че собствениците проявяват подчертан интерес към плаването по реката: малки модели на лодки и рисунки на шхуни висяха по стените. Над камината бе закачен стар корабен рул, а на вратата бе залепена карта на реката, върху която отделните канали бяха ясно отбелязани.
Собствениците бяха вече будни. Когато се регистрира предишната вечер, те му съобщиха, че са оставили цветята, доставени за него, в стаята и че закуската е в осем. Така щеше да има предостатъчно време преди срещата.
Отвън утрото беше настъпило. Над реката се стелеше тънка пелена утринна мъгла, но небето беше искрящо синьо и чисто. Въздухът бе вече топъл и предвещаваше горещ ден. Досън раздвижи рамене с няколко кръгови движения и се затича към пътя. Трябваше да минат няколко минути, докато почувства тялото си по-гъвкаво, после пое в равномерен ритъм.
Скоро навлезе в безлюдния малък център на Ориентъл. Мина покрай два антикварни магазина, покрай железария и няколко офиса за търговия с недвижими имоти. „Ъруинс Дайнър“ на отсрещния тротоар вече беше отворена и няколко коли бяха паркирани отпред. Мъглата над реката бе започнала да се вдига и вдишвайки с пълни гърди, той долови аромата на сол и бор. Недалеч от пристанището мина покрай оживено кафене, след няколко минути сковаността на крайниците му напълно изчезна. Чайки се виеха над съдовете в пристанището и огласяха с виковете си пространството, гъмжащо от хора, които носеха вещите си към лодките.
Мина покрай Първа баптистка църква, възхити се на прозорците от цветно стъкло, мъчеше се да си спомни виждал ли ги бе като дете. Едва тогава започна да се оглежда за офиса на Морган Танър. Беше запомнил адреса и най-сетне видя малката табела на не много висока тухлена сграда, притисната между дрогерия и търговец на монети. Там бе написано и името на още един адвокат. Как ли го беше избрал Тък?
В края на централната част на града Досън се отклони от централния път и пое без посока по страничните улици.
Не беше спал добре тази нощ. Мислите му непрестанно скачаха от Аманда на семейство Бонър. В затвора мислеше единствено за Аманда и Мерилин Бонър. Беше й позволено да се изкаже по време на изслушването и тя го обвини, че не само й е отнел любимия съпруг, но и бащата на децата й, разрушил е целия й живот. С пресекващ от вълнение глас сподели, че няма представа как ще издържа семейството си и изобщо какво ще стане с тях. Оказа се, че доктор Бонър не си беше направил застраховка живот.
В крайна сметка Мерилин Бонър загуби къщата. Премести се при родителите си край овощната градина и животът й продължи в сериозна борба за оцеляване. Баща й се беше пенсионирал и боледуваше от начален стадий на емфизем. Майка й имаше диабет, ипотеката по имота гълташе почти всеки долар, който идваше от градините. Грижите за майка й и баща й не й позволяваха да работи на пълен работен ден. Когато събереше малката си заплата с ниските доходи на родителите си, едва покриваха насъщните нужди, а често и не успяваха. Старата къща, в която живееха, бе започнала да се руши, а вноските за ипотеката се забавяха все повече и повече.
По времето, когато Досън излезе от затвора, положението на семейство Бонър беше станало наистина отчайващо. Той нямаше представа за това, докато един ден не реши да отиде да се извини. Мерилин се появи на вратата и Досън едва я позна — косата й бе посивяла, лицето — повехнало и пожълтяло. Тя обаче го позна на мига и преди той да си отвори устата, започна да му крещи да си върви, че е съсипал живота й, че е убиец на съпруга й, че тя няма пари дори да поправи течащия си покрив. От банката заплашвали да продадат градината и ако не си тръгне веднага, ще повика полиция. Не искала да й се мярка пред очите.
Следващата седмица, щом получи чека си от Тък, той отиде в банката, осребри го и поиска да изпратят почти цялата сума на Мерилин Бонър заедно с всичките му спестявания от затвора, но без дума обяснение, за подпис да не говорим. С течение на времето Мерилин си стъпи на краката. Родителите й починаха и тя наследи овощната градина. Невинаги се справяше добре, но постепенно започна да изплаща вноските, да ремонтира къщата. Вече притежаваше имота, свободен от задължения. Няколко години след като напусна града, започна бизнес с продажба по пощата на плодови консерви. С появата на интернет търговията й се разрасна и не след дълго тя вече можеше да не се тревожи за сметките си. Не се омъжи повторно, но излизаше вече шестнайсет години със счетоводител на име Лио.