Емили завърши университета в Източна Каролина и се премести в Роли, където си намери работа като управител на универсален магазин, очевидно се подготвяше да поеме бизнеса на майка си един ден. Алан живееше в самостоятелна каравана в овощната градина, купена от Мерилин. Така и не стигна до колеж, но имаше постоянна работа и на снимките, които Досън получаваше, изглеждаше щастлив.
Веднъж годишно за него пристигаха снимки с кратко сведение за всеки от семейство Бонър. Частният детектив, когото Досън беше наел, бе точен, без да се интересува прекалено много от подробности.
Имаше моменти, в които Досън се чувстваше неудобно от това, че си вре носа в живота на тези хора, но за него бе важно да знае, че може да направи нещо положително, колкото и малко да е то, за техния живот. От нощта на катастрофата това бе една от главните му грижи, това бе и причината да продължава през последните двайсет години да изпраща всеки месец анонимни чекове чрез офшорна банка. Чувстваше се виновен за огромната загуба на това семейство и докато тичаше през пустите улици, си казваше, че държи да им помага, колкото му стигат силите.
Аби Коул усещаше, че треската му се засилва, целият трепереше въпреки топлото време. Преди два дни бе вдигнал бейзболната си бухалка срещу един, който го предизвика, но пък онзи извади бокс с остри шипове. На всичкото отгоре трябва да беше и мръсен, защото направи гадна рана в корема му. Рано тази сутрин видя, че от мястото тече зелена гной с доста неприятен мирис въпреки лекарствата, които би трябвало да помогнат. Беше решил, ако не помогнат, да отиде с бухалката при братовчед си Калвин, който се кълнеше, че антибиотиците, които бе задигнал за него от кабинета на ветеринаря, няма начин да не действат.
Точно в този момент погледът му попадна на мъж, който тичаше на отсрещния тротоар на улицата и много му заприлича на Досън. Дали брат му, който бе в съседния магазин, го беше видял? Вероятно не, защото иначе би изтичал навън като разбеснял се бик. Щом се разбра, че Тък е ритнал камбаната, Тед започна да чака братовчед им. Вероятно мислеше за появата му най-вече докато остреше ножовете си или докато зареждаше пистолета, докато проверяваше ръчните гранати и базуката си или другите оръжия от арсенала си в оная дупка, в която живееше с онази малка мръсница Ела.
На Тед определено му хлопаше дъската. Открай време си беше жива топка гняв. И деветте години в затвора не го научиха да се владее. А в последно време беше направо невъзможно да го удържаш. Това според Аби невинаги беше толкова лошо. Превърна го в основния пазител на семейния имот. Тед плашеше всички до смърт, включително и роднините, а Аби имаше само полза от това. Никой не се и опитваше да му се меси в делата и всички му се подчиняваха. Аби пет пари не даваше за по-малкия си брат, но пък го използваше както си иска.
Сега обаче, след като Досън беше в града, един бог знаеше какво щеше да последва. Аби се беше сетил, че Досън може би ще дойде за погребението, но се надяваше онзи да е достатъчно с ума си, та да стои далеч от всички и при първа възможност да се разкара. Така би постъпил всеки с малко здрав разум. Досън не можеше да не знае, че Тед е готов да го убие всеки път, щом се погледне в огледалото и види изкривения си нос.
Аби малко се интересуваше какво може да му се случи на онзи проклетник, само не искаше Тед да се забърква в излишни неприятности. Времето, когато и законът се боеше от тях, отдавна беше отминало. Сега ченгетата имаха и хеликоптери, и кучета, и инфрачервени фенери, и доносници. Аби не можеше да не мисли и за това. Сам трябваше да планира всичко.
Работата бе там, че на Досън много повече му сечеше умът, отколкото на слабоумните тъпанари, с които досега си бяха имали работа. Каквото и да си говорим, преди толкова години той успя да изкара акъла и на Тед, и на баща си, и то когато и двамата бяха въоръжени, а това никак не беше малко. Досън не се страхуваше от двамата братя и със сигурност щеше да се приготви. Той беше безмилостен, когато решеше, и това би могло да спре Тед, само дето Тед не можеше да мисли.
Последното, което му трябваше сега, бе да затворят отново брат му. Беше му необходим, половината от семейството бяха склонни към тъпашки постъпки. Ако Аби не успееше да спре Тед да стори някоя глупост, той като нищо щеше да се озове отново пред съдията. Само при мисълта за това стомахът му се сви и още повече му се додрайфа.