— И защо точно вие…
— Останах с впечатлението, че не иска да възложи завещанието си на някого, който е от дълги години в града. Нямаше голямо доверие в запазването на професионалната тайна въпреки уверенията ми, че това е задължително. Има ли нещо друго, което бих могъл да ви разясня?
Аманда поклати глава отрицателно. Адвокатът премести листата към себе си и сложи очилата за четене.
— Тогава да започваме. Тък остави инструкции как да процедирам като изпълнител на неговата воля. Трябва да знаете, че той държеше да няма традиционно погребение. Ето защо след неговата смърт организирах кремация в сроковете, които той посочи. Тък Хостетлър беше кремиран вчера. — Танър докосна кутията върху бюрото, с което даде да се разбере, че там е прибрана пепелта на Тък.
— Но ние пристигнахме вчера — пребледня Аманда.
— Известно ми е, но инструкциите бяха такива.
— Не е искал да присъстваме, така ли?
— Не искаше никой да присъства.
— Но защо?
— Единственото, което имам право да ви кажа, е, че това бе изричното му желание. Предполагам, че не е искал да ви разстройва. — Той вдигна лист от купчината пред себе си. — Само цитирам: „Не искам моята смърт да е тежест за тях“.
Танър свали очилата, облегна се назад и погледна посетителите си — очевидно за да провери реакцията им.
— С две думи — няма да има погребение? — попита Аманда.
— Не и в традиционния смисъл.
Аманда извърна поглед към Досън, после отново го върна към Танър.
— Защо тогава е поискал да дойдем?
— Пожела да ви повикам, за да свършите нещо за него, нещо много по-важно от самата кремация. Да разпръснете праха му на специално за него място, което, както разбирам, никой от вас не е посещавал.
Аманда веднага се сети за какво става дума.
— Вилата му във Вандъмиър.
— Точно така — кимна Танър. — Утре, което и време да изберете, ще бъде много подходящо. Ако за вас не е удобно, ще се погрижа. Трябва да отида там така или иначе.
— Утре е добре — прие Аманда.
— Ето адреса — вдигна Танър един лист. — Позволих си да опиша как се стига до там. Не е лесно. Освен това Тък ме помоли да ви предам и това — и той показа три запечатани плика. — Ще видите, че върху два са написани вашите имена. Поиска да прочетете на глас онова, което е написано в третия, ненадписан, преди церемонията.
— Церемонията ли? — повтори Аманда.
— Имах предвид разпръскването на праха. — Мъжът подаде пликовете и листа с указанията. — Естествено, можете да добавите нещо от вас.
— Благодаря — рече Аманда и пое пликовете. Сториха й се необикновено натежали от тайнственост. — А другите два?
— Предполагам, ще можете да ги отворите и да прочетете съдържанието след това.
— Предполагате ли?
— Тък не даде специални разпореждания, с изключение на това, че първо трябва да отворите ненадписания. Тогава ще разберете кога да отворите другите.
Аманда прибра пликовете в чантата си, все още не можеше да подреди мислите си. Досън изглеждаше не по-малко объркан.
— Други въпроси? — попита адвокатът.
— А уточни ли къде точно във Вандъмиър иска да бъде разпръснат прахът?
— Не.
— А как ще разберем, след като не сме били там?
— Точно този въпрос зададох и аз, но очевидно Тък беше сигурен, че сами ще се сетите какво да правите.
— А спомена ли някакъв час или част от деня?
— Остави на вас да решите. За едно обаче беше категоричен — държеше церемонията да бъде запазена в тайна. Помоли ме да се погрижа никаква информация за смъртта му да не излезе във вестника. Не желае никой друг, освен нас тримата да знае. Следвам инструкциите му, доколкото се простират възможностите ми. За съжаление слуховете вече плъзнаха въпреки старанието ми.
— А каза ли защо?
— Не — отговори Танър. — А и не попитах. По онова време усетих, че и да направя опит да разбера, той нямаше да ми каже. — Мъжът се мъчеше да разбере по изражението на посетителите си дали имат други въпроси. Тъй като и двамата мълчаха, той отново отвори папката пред себе си. — Да минем към недвижимата му собственост. Известно ви е, че Тък няма живи роднини. Имайки предвид скръбта ви в този момент, може да не е много подходящо да обсъждаме този въпрос, но той пожела да го направим, докато сте тук. Имате ли нещо против? — Видя как и двамата кимнаха в знак на съгласие и продължи: — Състоянието му не е голямо — собственик е на малък имот и на няколко неголеми банкови сметки. Все още обработвам сумите, но засега трябва да знаете най-важното: Тък моли да си вземете нещо от личните му вещи за спомен. Ако между вас възникне спор, ще трябва да го решите сами. Ще обработвам документите още няколко месеца, но в основни линии остатъкът от състоянието му ще бъде продаден и сумата ще бъде преведена на Център за раковоболни деца към Университета „Дюк“. — Танър се усмихна на Аманда. — Той смяташе, че за вас е важно да го знаете.