След като се намести зад волана на колата си, Досън затвори вратата от нейната страна, фигурата му се очерта на фона на залязващото слънце. За миг й се стори непознат. Неочаквано се смути и започна да рови с треперещи пръсти в чантата, за да намери ключовете си.
— Благодаря за обяда.
— За теб винаги.
Тя хвърли поглед към огледалото за задно виждане и видя, че Досън не е мръднал от мястото си, сякаш се надяваше тя да размисли и да се върне. Почувства дълбоко в душата си опасен трепет — нещо, което се опитваше да не признае.
Той продължаваше да я обича, сигурна беше. Осъзнавайки го, усети, че й се завива свят, и тя се опита да потисне чувството. Досън и общото им минало не бяха безвъзвратно забравени и тя не можеше да отрече простата истина, че за първи път от години почувства, че се е прибрала у дома.
8
Тед проследи с поглед как колата на бившата мажоретка тръгва от пътя пред дома на Тък и заключи, че тя изглежда дяволски добре за годините си. Винаги е била готино парче и много пъти му се бе искало да си „поиграе“ с нея. Да я метне в колата, да я изчука едно хубаво и да я закопае някъде, където никой няма да се сети да я търси. Само че татко му на Досън бе забранил да посяга към нея. А Томи Коул знаеше какво говори.
Едно нещо обаче Томи не знаеше. Тед трябваше да попадне в затвора, за да го разбере, и докато излезе на свобода, той вече мразеше Томи почти толкова, колкото и Досън. Томи нищо не стори, след като синът му ги унижи толкова много. Не само това, направи ги за смях и естествено, застана на първо място в списъка на Тед при излизането му. Не беше трудно да го напие до смърт в онази нощ, докато изпадне в несвяст и после да го остави да се задуши в онова, което е повърнал.
Сега се готвеше да отметне от списъка си и Досън. Докато чакаше Аманда да се разкара, се питаше какво ли правят тия двамата. Може би наваксваха пропуснатото през всичките тези години — сучат чаршафите и си викат имената от възторг. Доколкото знаеше, тя имаше семейство, дали мъжът й имаше представа какво става тук. Вероятно не. Жените не обичат да вдигат шум около забежките си, особено такива, които карат подобна кола. Сигурно е пипнала някой паралия и също като майка си седи по цял следобед във фризьорските салони. Мъжът й трябва да е лекар или адвокат, толкова зает със себе си, че му е все едно какво прави жена му зад гърба му.
Тя сигурно знае да пази тайна. Жените много ги бива в тия неща. Нямаше как да не знае. Все тая му беше дали имат мъже — щом му се предлагат, той ги взимаше. Не му пукаше, дори да бяха роднини. Беше спал с половината жени в семейната къща, дори с тези на братовчедите си. С дъщерите им — също. Чукаше Клер, жената на Калвин, по няколко пъти седмично през последните шест години. Само че тя си затваряше устата, защото знаеше кое е добро за нея. А и мъжете си имат своите нужди.
Стоповете на колата просветнаха, докато Аманда правеше последния завой, преди да се скрие от поглед. Нямаше как да е видяла пикапа му, добре скрит в гъсталака. Почака още малко, за да не вземе оная да се върне. Последното, от което имаше нужда сега, беше свидетел. Само дето не можеше да реши как да го направи. Щом Аби беше мярнал Досън на пътя, със сигурност и оня го беше видял, така че положително се е замислил за това-онова и сега седи и чака с пистолет в скута. Нищо чудно и той да си има планове за действие, в случай че роднините се поинтересуват от него.
Като последния път.
Тед потупа глока, издул джоба му. Номерът беше да изненада Досън. Да го доближи достатъчно, та да го гръмне с един изстрел, после щеше да метне трупа в багажника на колата под наем. Сетне щеше да я изкара от имота на стареца. Ще прибере табелата с номера на колата и ще я подпали, така че нищо да не остане от нея. Нямаше да е трудно да се отърве от тялото. Ще върже няколко тежести и — в реката. Водата ще свърши останалото. Или пък ще го зарови някъде в гората, където няма как да го открият. Трудно можеш да докажеш убийство без тяло. Дребната мажоретка и дори шерифът може да се усъмнят, но едно е да подозираш, друго — да докажеш. Ще има суетня, естествено, но след време всичко ще затихне. След това двамата с Аби щяха да се оправят. А ако Аби не внимава, може и той да се окаже на речното дъно.
Най-сетне, решил, че е готов, Тед излезе от колата си и тръгна през гората.
Досън остави гаечния ключ и хлопна капака. Моторът беше готов. От момента, в който Аманда си тръгна, имаше чувството, че някой го наблюдава. Първия път, когато го усети, стисна ключа и надникна изпод капака — никой.