Тръгна към вратата на работилницата и се огледа. Видя издължените сенки на дъбовете и боровете, по чиито стъбла и клони пълзяха увивни растения. Над главата му прелетя ястреб, чиято сянка премина над пътя, скорци чирикаха в клоните. Всичко друго наоколо тънеше в тишината на ранното лято.
И все пак някой го наблюдаваше. Сигурен беше. Сети се за оръжието, което беше заровил преди много години под дъба недалеч от къщата. Не беше надълбоко, на около педя под земята, увито в намаслен парцал, за да не ръждяса. Тък също имаше някакво оръжие в къщата. Вероятно под леглото, но Досън не знаеше щеше ли да му свърши работа. На пръв поглед нищо не го застрашаваше… Единствено в края на тесния път зад дърветата…
Взря се, но… Пак нищо. Примигна, за да прочисти погледа си. Дали пък не си въобразяваше? И в този миг космите на тила му настръхнаха.
Тед стъпваше предпазливо. От опит знаеше, че в гората е най-добре да не бърза. Защо не взе и Аби? Щеше да му пази поне гърба. По-добре да не се разсейва — Досън бе някъде там, освен ако не е решил да се омете. Едва ли е чул колата.
Трябваше да разбере къде е — в къщата или в работилницата. Или някъде навън. Трудно щеше да влезе незабелязано в къщата. Домът на Тък бе разположен в средата на малко сечище, тесен поток течеше отзад, но прозорци имаше във всички посоки и Досън лесно можеше да види, че някой приближава. Май щеше да е най-добре да го изчака да излезе навън. Работата е там, че Тед не знаеше откъде щеше да излезе, а не можеше да е на две места едновременно.
Значи трябваше да измисли как да привлече вниманието му. Тогава онзи ще излезе да разбере какво става и Тед ще изчака да се приближи достатъчно, че да попадне в мерника му. Най-много сигурност му даваше глокът, опрян в бедрото.
С какво да привлече вниманието му?
Пролази бавно напред, като заобикаляше камъните, които стърчаха над земята — наоколо имаше много варовикови скали. Идеята беше добра. Ще хвърли камък върху колата, може да счупи и някой от прозорците. Досън ще излезе да погледне и Тед ще е готов.
Натъпка няколко камъка в джоба си.
С тихи стъпки Досън се промъкна до мястото, където му се стори, че забеляза подозрително раздвижване. Споменът от халюцинациите след експлозията се върна в съзнанието му. В края на сечището спря и се взря в гората отпред. Трябваше да успокои ускорения си пулс.
Взрив от чирикане на скорци го накара да застине. Хиляди птици цвърчаха между клоните на дърветата. Едно от любимите му забавления като дете бе да плесне с длани и да наблюдава шумното им излитане. Сега те направо викаха, сякаш призоваваха за внимание.
Или може би предупреждаваха?
Не знаеше. Гората бе жив организъм. Въздухът тежеше от аромати, най-вече на гниеща растителност, някои клони бяха приведени до земята, а други се извисяваха нагоре към слънчевата светлина. Увивни растения и мъхове пречеха на видимостта.
С периферното си зрение долови леко раздвижване и затаил дъх, рязко се извърна. Стори му се, че зад един ствол видя тъмнокосия със синьото шушляково яке.
Чуваше оглушителния пулс на сърцето си. Не, не беше възможно! Въобразяваше си. Поредното видение.
Отмести с ръка най-близките клони и последва мъжа навътре в гората.
По-близо, подкани се Тък. Виждаше между листата комина на къщата и се приведе, докато пристъпваше дебнешком. Това бе най-важно при преследването, а Тък го умееше.
Все едно дали дебне животно или човек, ловецът трябва да е хитър.
Досън отстраняваше клоните и храсталаците по пътя си и оглеждаше стволовете на дърветата от всички страни. Беше се задъхал от напрежението. Боеше се да спре, но с всяка следваща крачка страхът му нарастваше.
Стигна мястото, където последно бе видял тъмнокосия, и се огледа за следи. Пот се стичаше по цялото му тяло и мокреше гърба и фланелката му. Едва потисна желанието си да извика. Не беше сигурен, че нещо ще излезе от пресъхналото му гърло. Чувстваше го, сякаш бе глътнал гласпапир.
Под краката му хрущяха сухи борови игли. Стъпи на паднал дънер и мерна главата на тъмнокосия между клоните. Якето му се вееше отзад.
Досън се спусна след него.
Тед се беше промъкнал зад купчината дърва, наредени в единия край на сечището. Къщата се издигаше непосредствено зад тях. От това място виждаше вътрешността на работилницата. Лампата беше запалена и той зачака да види дали няма да забележи някакво движение. Повече от сигурен бе, че Досън е работил вътре. Очевидно обаче беше излязъл.