Значи или беше в къщата, или някъде наоколо. Снишил глава, Тед реши да заобиколи под прикритието на гората. И от другата страна нямаше никого, затова се върна зад дървата. Досън не се бе появил в работилницата, значи беше в къщата. Може да е отишъл да пие вода или до тоалетната. Все едно, рано или късно щеше да излезе.
Тед реши да чака.
Досън видя човека за трети път, но сега доста по-близо до пътя. Затича се след него, без да обръща вече внимание на клоните и храстите, които удряха ръцете и лицето му. По едно време спря запъхтян, останал без сили. Още няколко стъпки и щеше да стъпи на самия път.
Мъжът обаче беше изчезнал. Ако изобщо е бил в гората. Досън вече не беше сигурен и в това. Дразнещото усещане, че го наблюдават, беше изчезнало, вледеняващият страх — също. Това не пречеше да се чувства истински глупак, при това изморен и объркан.
Тък беше разговарял с починалата Клара, а ето че Досън виждаше тъмнокос непознат с шушляково яке посред лято. Дали и той не откачаше като него? Стоя така, докато дишането му не се успокои. Сигурен беше, че човекът го преследва, но и така да беше, кой можеше да е той? И какво искаше от него?
За съжаление, колкото повече се мъчеше да сложи ред в мислите си, толкова повече се объркваше. И подобно на сън, който му се явява минути преди да се събуди, изчезна, оставяйки го да се пита реален ли е бил.
Поклати глава доволен, че е приключил поне с автомобила в работилницата на Тък. Вече мечтаеше да се върне в пансиона, да си вземе душ и да се изтегне на леглото, за да обмисли всичко случило се. Тъмнокосият, Аманда… Откакто стана инцидентът на платформата, животът му съвсем се обърка. Обърна очи към посоката, от която бе дошъл, и реши, че няма никакъв смисъл да се връща по същия път през гората. По-лесно щеше да е да тръгне по пътя и да се прибере на автостоп. Тъкмо бе стъпил на твърдата настилка, когато забеляза покрива на пикап, спрян някъде зад храстите встрани от пътя.
Какво ли правеше там? Нямаше нищо интересно в тази част на гората, като изключим къщата на Тък. Гумите не бяха спаднали, може моторът да е отказал и шофьорът да е тръгнал да търси помощ. Досън нагази сред храстите и приближи, но видя, че вратите са заключени. Опря длан в капака над мотора — беше топъл, но не горещ. Трябва да беше тук от поне час или два.
Защо обаче е спрян навътре в гората? Ако имаше нужда от теглене, по-добре да бе останал на пътя. По-скоро някой бе искал да го скрие от случайно минаващите.
Някой е искал да остане незабелязан.
В същия миг всичко започна да идва на мястото си. Започна се със срещата с Аби тази сутрин. Този тук не беше пикапът на Аби, с който той беше сутринта, но това нищо не значеше. Досън мина предпазливо отстрани и видя пречупени клони.
Човекът беше минал оттук.
Някой бе тръгнал към къщата на Тък.
Изморен да чака, Тед извади единия от камъните и реши, че ако удари или счупи някой от прозорците и Досън е вътре, може да си остане там, за да не си навлече неприятности. Докато неясен шум ще го изкара, за да види какво става. Можеше дори да тръгне към струпаните дърва, за да огледа. Тогава Тед нямаше начин да пропусне.
Той надникна и внимателно се прицели, замахна и запрати парчето към стената. Разнесе се силен глух удар.
Скорците зад него се вдигнаха на шумен черен облак.
До слуха на Досън достигна тъп удар и ято скорци се извиха над главата му, но бързо накацаха по дърветата. Това не беше звук от изстрел, а нещо друго. Продължи да пристъпва безшумно към къщата на Тък.
Имаше някого там. Сигурен беше. Без съмнение някой от роднините.
Тед беше нащрек. Недоумяваше къде ли е Досън. Не можеше да не е чул удара с камъка. Защо не се появяваше обаче?
Извади друг камък и този път се постара повече.
Досън застина за секунда. Втори, по-силен удар стигна до ушите му. Успокоен, той се отпусна и предпазливо тръгна по посока на звука.
Зърна свития зад дървата Тед. Видя и оръжието му.
Беше с гръб към Досън и се взираше към къщата над най-горната цепеница. Май го чакаше да излезе от къщата. Опитваше се да го извади навън, като вдига шум.
За миг Досън съжали, че не е изкопал оръжието си. Или поне да имаше нещо друго подръка. В работилницата имаше предмети, с които можеше да се отбранява, но сега не виждаше как ще се добере до там незабелязано от Тед. Личеше обаче, че братовчед му е напрегнат и нервен. Нетърпението е голям враг на ловеца.