Досън се сви зад едно дърво. Трескаво мислеше и чакаше възможност да се справи с положението, без да бъде застрелян.
Минаха пет минути, после още десет, през които Тед съвсем се изнерви. Нищо. Абсолютно нищо. Никакво движение пред къщата, нито зад прозорците. По лепенката на задния капак на паркираната кола се виждаше, че все някой трябва да е наблизо. Повече от ясно беше, че това не е нито Тък, нито Аманда. Щом като проклетият Досън не е нито пред къщата, нито зад нея, значи беше вътре.
Защо не излизаше обаче?
Дали пък не гледаше телевизия, или може би слушаше музика… Може и да спеше или да е под душа?
Тед остана така свит още няколко минути, целият се люлееше от яд. Най-сетне реши, че не може да чака повече. С прибежки стигна до къщата и надникна към предната част. Не видя никого и се отправи към верандата. Движеше се с плътно прилепен до стената гръб.
Напразно напрягаше слух да чуе някакви звуци от движение. Нито проскърцване на дюшеме, нито звук от телевизор или музика. Уверил се, че никой не го вижда, той надникна през прозореца. Протегна ръка и улови дръжката на вратата. В следващия миг я натисна.
Отключено. Чудесно.
Извади оръжието си и се приготви за стрелба.
Досън проследи как Тед внимателно отваря вратата. Щом тя се затвори зад него, той се спусна към работилницата — не му трябваше повече от минута, за да се скрие вътре. Грабна ръждясала метална шина от тезгяха и с бързи стъпки тръгна към верандата пред входа. Най-вероятно Тед бе стигнал до кухнята или спалнята. Дано само да беше прав.
С един скок се озова на верандата и залепи гръб на същото място, на което Тед бе стоял допреди минута. Здраво стискаше прохладното желязо и чакаше. Много скоро чу как, ругаейки, онзи тръгва отново към вратата. Изчака да я отвори и замахна по посока на предполагаемото място на лицето на Тед. Братовчед му успя само да изкриви лице от изненада при вида на Досън, но беше късно.
Шината летеше към носа му и Досън усети как металът завибрира в ръката му от досега с твърдия череп на Тед. Беше го уцелил в носа. Той политна назад, от лицето му бликна силна струя кръв. Миг след това вече лежеше проснат на пода и Досън удари с все сила разперената ръка, която все още стискаше пистолета. Оръжието отхвръкна настрани и чул пукота на собствените си кости, Тед изрева отчаяно.
Докато той се гърчеше на земята, Досън грабна оръжието и го насочи към главата му.
— Казах ти да не ми се мяркаш пред очите.
Последните думи, които Тед чу, преди да загуби съзнание от болка.
Колкото и да мразеше роднините си, Досън не намери сили да убие Тед. Само че сега не знаеше и какво да прави с него. Можеше да се обади на шерифа, но чудесно разбираше, че щом напусне града, нищо нямаше да се случи на Тед. Щеше да загуби часове, за да дава показания, на които кой знае дали щяха да повярват. Той все още беше член на семейство Коул, а и имаше полицейско досие. Не, реши, не му трябваха разправии.
Но пък и не можеше да остави Тед тук. Нуждаеше се от медицинска помощ, а заведеше ли го в болницата, това значеше и среща с шерифа. Същото щеше да се случи и ако повика линейка.
Пребърка джобовете на припадналия си братовчед и намери мобилен телефон. Отвори списъка с имената и откри доста познати. Напипа и ключовете от пикапа. След това изтича в работилницата, взе ластични въжета и тел, за да завърже пленника си. Слънцето вече залязваше, когато метна Тед на рамо и излезе навън.
Стигна пикапа и хвърли Тед в каросерията отзад. Качи се в кабината и подкара колата към имота, в който самият той бе израснал. За да не привлича излишно внимание, караше със загасени фарове. Спря пред знака „ВХОД ЗАБРАНЕН“. Измъкна Тед и го подпря на стълба на табелата.
Едва тогава отвори отново телефона и набра номера на Аби. Онзи вдигна едва на четвъртото иззвъняване.
— Тед — изкрещя на фона на силна музика. — Къде, по дяволите, беше?
— Не е Тед. Ела да го прибереш. Ранен е — отвърна Досън. И преди Аби да успее да отговори, той му каза къде да намери брат си и бързо затвори. Хвърли апарата в краката на Тед.
Бързо се качи в пикапа и потегли. Запрати пистолета в реката. Замисли се дали да не поеме към пансиона си и да си прибере нещата. Да смени колите и да остави пикапа там, където го откри. А след това да си потърси хотел извън Ориентъл, където да вземе душ и да хапне, преди да се прибере в стаята и да обмисли събитията.