Досън чакаше.
— Накрая лежах до нея в леглото с часове, прегръщах я, докато спи, а щом се събудеше, лежахме така, обърнати една към друга. Нямах сили да се извърна настрани, защото исках да запомня всичко от нея — носа, брадичката, къдриците. Щом заспеше пак, я притисках към тялото си и плачех заради огромната несправедливост.
Аманда замълча и примигна, явно не бе разбрала, че по лицето й се стичат сълзи. Не понечи да ги изтрие, а и Досън не стори това. Седеше, без да помръдва, погълнат от думите й.
— С нея умря и част от мен. Дълго време не можехме да се погледнем с Франк. Не от гняв един към друг, а от болка. Във Франк виждах Беа, а той виждаше нея в мен. Беше непоносимо. Едва се търпяхме, макар че Джаред и Лин се нуждаеха от нас повече от всякога. Започнах да пия по две-три чаши вино вечер, за да изключа, но Франк пиеше и повече. По едно време проумях, че няма полза. И спрях. За Франк се оказа по-трудно. — Тя замълча и стисна горната част на носа си, защото споменът надигаше познатата болка в главата. — Той не можа да спре. Мислех, че появата на още едно дете може да му помогне, но не се получи. Стана алкохолик и през последните десет години живее като половин човек. Търся начин да му дам другата половина, но без успех.
— Не знам какво да кажа — преглътна Досън.
— И аз не знам. Повтарям си, че ако Беа не беше умряла, това нямаше да се случи с Франк. Но после се питам дали и аз нямам вина, че е пропаднал. Защото го огорчавах от години, и преди Беа. Той знаеше, че не го обичам по същия начин, както той обича мен.
— Не е по твоя вина. — Дори на него самия думите прозвучаха не на място.
Тя поклати глава.
— Много мило, че го казваш, и на теория знам, че си прав. Но ако той пие, за да избяга от онези дни, сигурно бяга от мен. Защото знае, че съм гневна и отчаяна и няма начин да изтрие десет години скръб, каквото и да стори. А кой не би искал да избяга от това? Особено ако идва от човек, когото обичаш? Когато единственото, което искаш от този човек, е да те обича толкова, колкото и ти обичаш него?
— Недей — пресрещна погледа й той. — Не можеш да поемеш вината за неговите проблеми и да ги превърнеш в свои.
— Казано от човек, който не се е женил никога — усмихна се накриво тя. — Ще кажа само, че колкото по-дълго съм омъжена, толкова повече разбирам, че нещата никога не са само черни или бели. И не твърдя, че проблемите в брака ни са само по моя вина. Казвам само, че би трябвало да има и проблясъци от сиво. Никой от нас не е идеален.
— Звучи ми като изказване на психоаналитик.
— Вероятно. Няколко месеца след като почина Беа, започнах два пъти седмично да посещавам психоаналитичка. Не знам как щях да оцелея без нея. Джаред и Лин също ходеха там, но не толкова дълго време. Децата са по-устойчиви, струва ми се.
— Със сигурност е така.
Тя облегна брадичка на коленете си, а изражението й показваше колко се измъчва.
— Всъщност никога не съм казвала на Франк за нас.
— Не си ли?
— Знаеше, че в гимназията съм имала приятел, но не съм му казвала колко сериозно е било. Мисля, че не съм споменавала и името ти. Майка ми и баща ми очевидно направиха всичко възможно да се преструват, че не е станало нищо. Отнесоха се към това като към дълбока, мрачна семейна тайна. Естествено, майка ми въздъхна с облекчение, когато й казах, че съм сгодена. Не се развълнува, представи си. Майка ми не се вълнува от нищо. Сигурно смята, че това е под равнището й. Но ако ще се почувстваш по-добре, дълго трябваше да й напомням името на Франк. Докато твоето име…
Досън се засмя, преди да потъне отново в мълчание. Аманда отпи от виното, почувства как топлината му се разлива надолу по гърлото й и едва ли чуваше леката музика, която идваше сякаш отдалеч.
— Случиха се толкова неща, нали? След нашата последна среща — приглушено добави тя.
— Случи се животът.
— Беше повече от живота.
— За какво говориш?
— За всичко. Да бъда с теб тук, да те видя. Това ме връща във времето, когато вярвах, че всичките ми мечти ще се сбъднат. От дълго време не съм се чувствала така. — Тя се обърна към него, а лицата им останаха на милиметри едно от друго. — Мислиш ли, че щяхме да се справим? Ако се бяхме махнали и заживели заедно?
— Трудно е да се каже.