Тя усети познатата досада, щом Евелин предпазливо седна на стола. Беше кацнала на него така, сякаш искаше допирът с него да е възможно най-малък.
Вече поуспокоена, се обърна и я загледа, явно доволна, че изчаква Аманда да започне да говори първа, но тя продължаваше да мълчи. Знаеше, че не може да каже нищо, с което да улесни разговора, и умишлено гледаше настрани, наблюдавайки играта на слънчевите лъчи, процеждащи се през прокъсаната тента.
Накрая майка й завъртя очи.
— Наистина, Аманда. Престани да се държиш като дете. Не съм твой враг. Аз съм майка ти.
— Знам какво ще ми кажеш. — Гласът на Аманда остана равен.
— Може и така да е, но едно от задълженията на родителите е да се уверят, че децата им знаят кога са сгрешили.
— Мислиш си, че е така. — Аманда стрелна майка си с присвити очи.
— А как би го нарекла? Ти си омъжена жена.
— Мислиш, че не знам ли?
— Определено не постъпваш като такава. Не си първата жена на света, която е била нещастна в брака си. Нито си първата, провокирана да предприеме нещо заради нещастието си. Разликата при теб е в това, че продължаваш да мислиш, че друг е виновен.
— За какво говориш? — Аманда усети как впива пръсти в облегалките на стола.
— Все обвиняваш другите — презрително подхвърли майка й. — Виниш мен, виниш Франк, а след случилото се с Беа виниш дори и Бог. Търсиш навсякъде другаде, освен в огледалото причината за проблемите в живота си. Вместо това се държиш като мъченица. Горката малка Аманда, която се бори с несправедливостите в един труден и жесток свят. Истината е, че светът не е лесен за никого. Никога не е бил и няма да бъде. Но ако си честна към себе си, ще разбереш, че и ти не си абсолютно невинна в цялата игра.
Аманда стисна зъби.
— А аз се надявах, че си способна поне на искрица съчувствие или разбиране. Май съм сгрешила.
— Така ли мислиш наистина? — попита Евелин, вдигайки въображаема прашинка от дрехата си. — Тогава какво би трябвало да ти кажа според теб? Да ти взема ръката и да те питам как се чувстваш? Трябва ли да те излъжа, като заявя, че всичко ще се нареди? Че няма да има последствия, дори и някак да опазиш Досън в тайна? — Направи пауза. — Винаги има последствия, Аманда. Достатъчно възрастна си и трябва да си разбрала това. Наистина ли искаш да ти напомням?
— Не разбираш какво искам да кажа — с усилие запази равен тон Аманда.
— А ти не разбираш какво искам да кажа аз. Не ме познаваш толкова добре, колкото си мислиш.
— Познавам те, мамо.
— О, да, добре. Според думите ти аз не съм способна на искрица съчувствие или разбиране. — Тя докосна диамантеното камъче на ухото си. — Това предизвиква въпроса защо те прикривах снощи.
— Какво?
— Когато се обади Франк. Първия път се направих, че не подозирам нищо, докато той ми разправяше несвързано, че на другия ден щели да играят голф с някакъв приятел на име Роджър. А после, като се обади за втори път, му казах, че вече спиш, макар и да знаех прекрасно какво ще направите. Знаех, че си с Досън, а когато дойде време за вечеря, разбрах, че няма да се върнете.
— Откъде си можела да знаеш? — запита Аманда, стараейки се да прикрие потреса си.
— Не си ли забелязвала колко малък е Ориентъл? Има предостатъчно места за нощуване. Още с първото си телефонно позвъняване говорих с Алис Ръсел в пансиона. Тя ми каза, че Досън е напуснал, но мисълта, че е в града, ми беше достатъчна, за да си представя какво става. Предполагам, че заради това дойдох, вместо да те изчакам вкъщи. Мислех си, че можем да си спестим лъжите и отричането. И така разговорът ни ще бъде по-лесен за теб.
На Аманда й се зави свят.
— Благодаря ти, че не си казала на Франк — промълви тя.
— Не е моя работа да казвам на Франк каквото и да било, още по-малко нещо, което би донесло повече неприятности в брака ти. Какво ще кажеш на Франк, е твоя работа. Що се отнася до мен — нищо не се е случило.
Аманда преглътна горчилката в устата си.
— Защо си тук тогава?
— Защото си моя дъщеря — въздъхна Евелин. — Може да не искаш да ми говориш, но очаквам да ме изслушаш. — Аманда долови нотки на отчаяние в гласа на майка си. — Нямам желание да слушам украсените подробности за случилото се снощи или пък най-вече колко ужасна съм била, че не съм приела Досън. Нито искам да обсъждам проблемите ти с Франк. Вместо това държа да ти дам един съвет. Като твоя майка. Въпреки онова, което си мислиш понякога, ти си моя дъщеря и аз те обичам. Въпросът е дали имаш желание да слушаш.