— Да. — Гласът на Аманда се чуваше едва. — Какво друго да правя?
Лицето на майка й изгуби застиналата си острота и гласът й изненадващо омекна.
— Всъщност е много просто. Не приемай съвета ми.
Аманда я чакаше да продължи, но майка й запази мълчание и не добави нищо към отбелязаното. Не знаеше как да я разбира.
— Да не ми казваш да напусна Франк? — прошепна накрая.
— Не.
— Тогава ще трябва да се постарая да оправя нещата с него.
— И това не съм казала.
— Не разбирам.
— Не се опитвай да търсиш скрит смисъл. — Майка й се изправи, подръпна жакета си и тръгна към стъпалата.
Аманда примигна, опитвайки се да проумее станалото.
— Чакай… тръгваш ли? Не каза нищо.
Майка й се обърна.
— Напротив. Казах всичко, което има значение.
— Да не приемам съвета ти?
— Точно така — потвърди майка й. — Не приемай съвета ми. Нито съвета на когото и да било. Вярвай на себе си. За добро или зло, щастлива или не, това е твоят живот и какво ще правиш с него, е само твоя работа. — И тя положи лъснатата си кожена обувка на паянтовото първо стъпало, а лицето й отново доби вид на маска. — Предполагам, че ще се видим по-късно. Когато се върнеш в къщи, за да прибереш нещата си.
— Да.
— Ще приготвя леки сандвичи и плодове. — С тези думи Евелин продължи надолу по стълбите. Когато стигна до колата си, забеляза, че Досън стои в работилницата, взря се в него за миг, а после се обърна. Седнала зад кормилото, тя включи двигателя и потегли рязко.
Оставил писмото настрани, Досън излезе пред работилницата и се втренчи в Аманда. Тя се взираше в гората, много по-спокойна, отколкото беше очаквал да бъде, но на лицето й не личеше нищо повече.
Когато тръгна към нея на верандата, тя му се усмихна едва, а после се обърна. Ниско в стомаха си той усети конвулсиите на страха.
Седна на люлеещия се стол и се наведе напред, стиснал мълчаливо ръце.
— Няма ли да ме питаш как е минало? — попита Аманда накрая.
— Смятам, че ще ми кажеш рано или късно. Ако искаш да говориш за това.
— Толкова ли съм предсказуема?
— Не — отвърна той.
— Само че съм. Майка ми, от друга страна… — Тя подръпна крайчеца на ухото си, за да спечели време. — Ако някога ти кажа, че разбирам майка си, напомни ми какво се случи днес.
— Ще го направя — кимна той.
Аманда пое бавно и продължително въздух, а когато накрая проговори, гласът й прозвуча странно издалеч:
— Когато се качваше на верандата, знаех съвсем точно как ще протече разговорът ни. Щеше да иска да узнае какво правя и да ми каже каква ужасна грешка е това. После очаквах лекция за очакванията и отговорността, аз щях да я отрежа, като й заявя, че изобщо не ме разбира. Щях да й кажа, че съм те обичала през целия си живот и че Франк вече не ме прави щастлива. Че искам да съм с теб. — Тя се обърна към него, сякаш го молеше да разбере. — Чувах се да изричам думите, но…
Досън видя как тя помръкна.
— Тя успя да ме накара да се усъмня във всичко.
— Имаш предвид нас — попита той, а страхът го присви още повече.
— Имам предвид себе си — повтори тя шепнешком. — Но да, говоря и за нас. Защото исках да й кажа тези неща. Повече от всичко исках да ги кажа, защото са верни. — Тя поклати глава, като че искаше да отърси остатъци от мечта от съзнанието си. — Но майка ми започна да говори, истинският ми живот ме връхлетя и изведнъж се чух да казвам нещо друго. Сякаш слушах два предавателя, настроени на различни станции, като всяка свиреше нещо различно. Във втория вариант се чувах да казвам, че не искам Франк да узнае нищо. И че имам деца, които ме чакат вкъщи. И че независимо от това какво съм казала или как съм се опитала да го обясня, това ще си остане нещо дълбоко егоистично.
Когато Аманда спря, Досън я видя, че несъзнателно върти брачната си халка.
— Анет е все още малко дете — продължи тя. — Не мога да си представя, че ще я оставя, а в същото време не мога да си представя, че ще я отнема от баща й. Как да й обясня такова нещо? Така че да разбере. А Джаред и Лин? Те са почти възрастни, но ще им бъде ли по-леко? Да знаят, че съм разбила семейството, за да бъда с теб. Сякаш се опитвам да съживя младостта си. — Гласът й беше измъчен. — Обичам децата си и сърцето ми ще се пръсне, като виждам разочарованието в очите им.