Прави планове. Заобикаля уикенда и влиза отново в действителния си живот. Като водата на душа, отмила мириса на Досън от кожата й, и това беше вид наказание.
Но когато накрая умът й бавно се задейства, тя разбра, че все още не е готова да слезе долу. Седна на леглото, светлината меко струеше в стаята и изведнъж тя си спомни как изглеждаше Досън, когато стоеше на алеята. Образът беше ясен, така ясен, като че го виждаше отново, и въпреки всичко, Аманда изведнъж разбра, че е взела погрешното решение. Все още можеше да се върне при него и двамата да намерят изход, независимо от трудностите. След време децата щяха да й простят, след време даже тя щеше да прости на себе си.
Но дори тогава продължи да се чувства парализирана, неспособна да се застави да мръдне.
— Обичам те — прошепна тя в тишината на стаята, усещайки бъдещето си като изметени зрънца пясък, бъдеще, което вече бе заприличало на сън.
16
Мерилин Бонър стоеше пред прозореца в кухнята и наблюдаваше как работниците поправят напоителната система в овощната градина. Въпреки проливния дъжд предишния ден дърветата имаха нужда от допълнително поливане. Мъжете щяха да работят почти през целия ден, нищо че беше почивен. Беше се примирила с факта, че градината е като разглезено дете, непрестанно иска още и още внимание и все е недоволно.
Истинският й бизнес беше в цеха, където се бутилираха мармаладите и консервите. През седмицата в него работеха десетина души, но сега там беше пусто. Добре помнеше как съгражданите й предричаха, че е истинска авантюра да отваря този цех. С течение на времето обаче замлъкнаха. Знаеше, че никога няма да забогатее от производството на мармалад и консерви, но пък с него можеше да осигури на децата си спокоен живот, а и да им остави разработен бизнес. Лично тя не искаше повече от живота.
Всяка неделя, облечена по един и същи начин, ходеше на църква, а после и на гробищата. Обикновено се преобличаше, щом се прибере, но днес нямаше сили да го направи. Дори не беше гладна, което беше доста необичайно. Някой би си помислил, че е лепнала вирус, но тя чудесно знаеше какво й е.
Обърна се към вътрешността на помещението и огледа кухнята си. Само преди няколко години я бе ремонтирала и модернизирала. И не само нея — банята и тоалетната — също, както и целия долен етаж. Старата къща вече наистина приличаше на дом или поне на дома, който винаги бе мечтала да има. Преди ремонта това беше къщата на родителите й. С течение на времето този факт беше започнал да я дразни. Много неща я дразнеха през всичките тези години на борба, но колкото и трудни да бяха някои от тях, тя придоби много опит. При това за твърде малко неща съжаляваше.
Онова, което видя обаче тази сутрин, не й даваше мира и тя се чудеше какво да прави. По-скоро се чудеше дали изобщо трябва да прави нещо. Можеше да се престори, че не разбира значението му, и да остави на времето да свърши своето.
От горчив опит знаеше, че загърбването на проблемите рядко води до нещо добро. Помисли още миг-два, след което грабна чантата си и излезе.
След като напъха и последния кашон на седалката в колата си, Канди влезе в къщата и взе фигурата на златния Буда от перваза на прозореца в дневната. Колкото и грозен да беше, тя си го харесваше и си бе въобразила, че й носи късмет. Освен това си го пазеше и като застраховка. Държеше на него, но знаеше, че закъса ли за пари, винаги може да го даде в заложна къща.
Уви фигурата във вестник и я пъхна в жабката на колата. Отстъпи назад и огледа подредбата на вещите си. Изуми се, че успя да натика всичко в мустанга.
Едва затвори капака на багажника, предната седалка също бе толкова отрупана, че намаляваше видимостта през страничното стъкло. Всяко ъгълче и пролука бяха натъпкани. Наистина трябваше да спре пазаруването чрез интернет. Една нова, по-голяма кола щеше да реши проблема, защото спешното изнасяне ще става все по-трудно. Защо ли не остави някои неща. Машината за капучино например, но в Ориентъл й трябваше нещо, което да не я кара да се чувства в дълбоката провинция. Малко напомняне за градския живот.
Така или иначе, животът й тук приключи. Щом свърши смяната си днес в „Тайдуотър“, се качва на колата и тръгва на юг, за да излезе на I-95. Бе решила да се премести във Флорида. Чула беше доста обещаващи неща за Саут Бийч и искаше да прекара там известно време. А можеше и да се установи. И преди го беше казвала, но сега щеше да се пробва наистина. Пък и всяко момиче иска да си помечтае.