Бакшишите в събота вечер не бяха за изпускане, за разлика от петъците. Точно затова снощи реши да се махне. Всъщност вечерта бе започнала добре — беше облякла разголена блузка и мъжете буквално изпразниха портфейлите си, за да привлекат вниманието й, но после се появи Аби и всичко развали. Стовари се на една маса с ужасен вид — потеше се така, сякаш излизаше от сауна, и я зяпа половин час с онова лудо негово изражение.
И преди го беше виждала — нещо като маниакално желание за собственост. Този уикенд щеше да е дълъг. Имаше предчувствието, че Аби се кани да направи някоя глупост. Той можеше да стане и много опасен. Сигурна беше, че тъкмо бе решил как да започне, когато телефонът му иззвъня и за неин късмет той се разкара на бърза ръка. Дори очакваше да го завари пред вратата си в събота сутринта или да се появи в бара вечерта, но той не дойде. За огромно нейно облекчение го нямаше и днес. И слава богу, защото съдейки по натоварената кола, всеки би се досетил за намеренията й. Не искаше да си го признае, но Аби наистина я плашеше. Изкара ангелите и на половината бар в петък. Щом се появи, хората започнаха да се изнизват и бакшишите за нея секнаха. А след като той си тръгна, почти никой не посмя вече да влезе.
Така или иначе, краят му се виждаше. Още една смяна и заминава. Ориентъл, както и другите места, където бе поживяла за кратко, щеше да остане само спомен.
За Алан Бонър неделята винаги беше малко потискаща, защото след нея идва понеделник, а това значи начало на работната седмица.
Нямаше кой знае какъв избор за работа. Майка му вдигаше голяма пушилка за това той да намери своя път в живота или както там му викаше, но си беше гадно. Хубаво щеше да е да го направи управител на цеха, където щеше да си седи в офиса с климатик, да издава нареждания и да надзирава, вместо да разнася снаксове и закуски по магазинчетата. Но какво друго да прави? Мама беше шефът и тя пазеше началническото място за сестра му Емили. За разлика от него Емили завърши колеж.
Всъщност не беше толкова лошо. Имаше си свое жилище, пак благодарение на мама, тока и водата плащаше овощната градина, така че парите, които получаваше, почти изцяло си оставаха за него. Освен това влизаше и излизаше, когато си поиска, далеч по-добре, отколкото във времето, когато живееше в семейната къща. А и да работиш за мама, макар и в офис с климатик, не беше лесна работа. Първо, това значеше да се виждат непрестанно, което не беше приятно и за двамата. Като се прибави и фактът, че майка му страшно държеше на документацията, а това не беше неговата сила, сегашният му начин на живот му беше най-удобен. Правеше каквото и когато си поиска, вечерите и почивните дни си бяха само негови.
В петък вечер беше особено приятно, защото в „Тайдуотър“ беше сравнително празно. Нещата се скапаха след идването на Аби и хората побързаха да си тръгнат. Алан седеше на бара и известно време му беше много, ама много… приятно. Бъбреше си с Канди и на нея явно й беше интересно да го слуша. Разбира се, флиртуваше с всички, но като че него го харесваше повече. Та се надяваше това да се повтори и в събота, но когато отиде, в заведението бе истинска лудница. Страшно много хора бяха дошли, всички маси бяха заети. Собствените си мисли не чуваше, камо ли какво говори Канди.
От време на време се провикваше да говорят по-тихо и всеки път Канди му се усмихваше над главите на посетителите. Всичко това го изпълваше с надежда и за тази вечер. Неделя вечер винаги беше по-спокойно, а цяла сутрин той събираше кураж, за да я покани на среща. Не беше сигурен, че тя ще се съгласи, но пък защо да не опита. Нямаше какво да губи. Все пак тя не беше омъжена, нали?
На три часа път в западна посока Франк стоеше пред тринайсетата дупка на голф игрището и пиеше бира, докато Роджър се готвеше за удар. Роджър играеше много по-добре от него. А днес Франк и една топка не удари както трябва. Замахът му бе прекалено рязък, топките падаха много близо до него.
Все си напомняше, че идва на игрището не за да трупа точки, а за да се измъкне от кабинета и да прекара няколко часа с най-добрия си приятел. Каква по-добра възможност да подиша чист въздух и да се отпусне. За съжаление съветите към самия него нещо не вършеха работа. Всеки знае, че най-приятното в играта на голф е да замахнеш умело и да проследиш дъгата на топката, която най-добре да падне на около петдесет сантиметра от дупката. До този момент не бе направил нито един удар, който да си заслужава да помниш, да не говорим, че на осмата дупка се наложи да стреля цели пет пъти. Пет! И новак би се справил по-добре. Днес изобщо не му беше ден. Дори прибирането на Аманда не можа да го разведри. Както вървяха нещата, май нямаше желание дори само да наблюдава играта докрай. Не изпитваше никакво удоволствие.