Допи бирата си и с облекчение се сети, че е заредил хладилната чанта с достатъчно кутийки.
Много добре се получи, че майка му бе заминала вън от града, мислеше си Джаред. Така можеше да се прибира, когато си поиска. Тая работа с вечерния час беше направо нелепа. Учеше вече в колеж, а студентите нямат вечерен час, само че очевидно никой не бе съобщил този факт на майка му. Щом се прибере от Ориентъл, ще й обясни някои неща от живота на днешните студенти.
Не че точно този уикенд това беше толкова важно. Когато баща му заспи, нищо не може да го събуди, което значеше, че Джаред спокойно можеше да се прибере когато си поиска. В петък вечер стоя навън до два през нощта, а снощи се прибра след три. Баща му нищо не разбра. А може и да е разбрал, но по нищо не пролича. Когато стана тази сутрин, той вече беше отишъл на голф игрището с Роджър.
Късното лягане обаче си казваше думата и след като порови в хладилника, за да намери нещо за хапване, Джаред реши да се върне в стаята и да си доспи. Понякога няма нищо по-приятно от това да спиш следобед. По-малката му сестра беше на лагер, а Лин на езерото Нюман, и двамата родители не бяха вкъщи. С две думи, къщата беше тиха или поне малко по-тиха, отколкото беше обикновено през лятото.
Изтегна се на леглото в стаята си и се запита дали да не изключи мобилния телефон. От една страна, не искаше да му пречат, но пък Мелъди можеше да се обади. Бяха излезли в петък вечер, снощи ходиха на парти и макар да бяха отскоро заедно, той наистина я харесваше. Истината е, че дори много я харесваше.
Все пак реши да не изключва телефона и се отпусна. Много скоро потъна в дълбок сън.
Още щом отвори очи, Тед усети силна болка да пронизва главата му. В съзнанието му прелитаха откъслечни образи, които постепенно започнаха да се сливат и да оформят цялостна картина. Досън, счупеният нос, болницата. Ръката му беше в гипс. Снощното седене в дъжда, докато Досън се криеше и му правеше номера…
Досън. Номера. Точно на него.
Седна рязко в леглото и болката в главата заблъска като парен чук. Стомахът му се бунтуваше здраво. Примигна, но дори това движение му причини болка. Докосна лицето си и едва не извика. Носът му се беше надул като картоф, гадеше му се неудържимо. Щеше ли да успее да стигне до тоалетната, за да пусне поне една вода?
Сети се за металната шина, която размаза лицето му, за отвратителната нощ в дъжда и гневът заклокочи. Чу хленченето на бебето откъм кухнята, което само след минута се превърна в истински вой, заглушаващ дори телевизора. Присви очи, мъчейки се да се изолира от режещите звуци, и се надигна от леглото.
Причерня му и протегна ръка, търсейки опора в стената. Пое дълбоко въздух и изскърца със зъби — какво, по дяволите, правеше Ела? Няма ли да накара проклетото бебе да млъкне? И защо беше надула този телевизор?
Запрепъва се към банята, но без да иска, направи по-рязко движение с гипсираната ръка и сякаш силен ток мина по костта. Така извика, че вратата на стаята зад него се отвори рязко. Писъците на бебето сякаш се врязваха в мозъка му. Изви предпазливо очи и видя на прага Ела с двете деца.
— Направи нещо с детето, за да не дойда да му затворя устата — изръмжа той. — И намали проклетия телевизор!
Ела побърза да отстъпи назад. Тед се извърна и затваряйки едното си око, за да отстрани двойното виждане, се опита да открие глока. Полека-лека зрението му се нормализира и той видя оръжието на масичката край леглото до ключовете за пикапа. Едва на втория опит успя да го хване. Цял уикенд ли ще се занимава с Досън? Ще сложи край на тази история.
С ококорени от страх очи Ела го гледаше как се клатушка, докато влиза в банята. Успя да накара детето да замълчи, но забрави за телевизора. Звукът се врязваше като нож в мозъка на Тед. Олюлявайки се, той влезе в малката дневна и изрита апарата, който се стовари шумно на пода. Тригодишното хлапе изпищя изплашено, Ела и бебето също се разплакаха високо. Усетил, че стомахът му отново започва да се бунтува и му се завива свят, Тед излезе.
Наведе се през верандата и повърна. Избърса уста с опакото на ръката си и пъхна пистолета в джоба си. Улови се здраво за парапета и тръгна надолу по стълбите. Не виждаше ясно пикапа, но се насочи към очертанието му.