Клара не беше привидение. Виждах я по цяла нощ и я чувах. Не твърдя, че нещата не са се случили, защото те се случиха. Всичко, което написах в писмото до теб и Досън, беше вярно. Видях я в онзи ден, когато се върнах от хижата. И колкото повече се грижех за цветята, толкова по-ясно я виждах. Силата на любовта може да те накара да виждаш много неща, но дълбоко в сърцето си знаех — тя не е там. Виждах я, защото исках да я виждам, чувах я, защото много ми липсваше. Това, което се опитвам да кажа, е, че тя беше мое произведение, нищо повече, колкото и да се самозалъгвах и да си въобразявах.
Може би се питаш защо ти го казвам точно сега. Ожених се за Клара, когато бях на седемнайсет, и прекарахме заедно четирийсет и две години, време, през което се сляхме в едно цяло, което си мислех, че никога няма да се разруши. Цели двайсет и осем години след нейната смърт изпитвах такава болка, че повечето хора, включително и аз самият, мислеха, че направо откачам.
Ти си още много млада, Аманда. Може да не усещаш, но за мен ти си наистина дете и имаш много години пред себе си. Чуй ме добре: живях с истинската Клара, живях и с нейния дух. Едната от тях ме изпълваше с огромна радост, а другата беше само мъгляво отражение. Ако сега обърнеш гръб на Досън, ще живееш до края на дните си с привидението на нещо, което е могло да бъде твое. Знам, че в този живот невинни хора неизбежно биват наранявани от нашите решения. Можеш да ме наречеш егоистичен старец, но не бих искал да си от тях.
Аманда прибра писмото обратно в плика с пълното съзнание, че Тък е напълно прав. Тя почувства истината с цялата си същност и това я остави направо без дъх.
Обзета от трескаво нетърпение, което дори сама не разбираше, досъбра вещите си и понесе чантите към стълбите. Обикновено ги оставяше до вратата, докато се приготви за тръгване. Този път понесе всичко направо към колата.
Нахвърля чантите в багажника и се отправи към вратата откъм мястото на шофьора. В този момент забеляза, че майка й е излязла в предната част на верандата и я наблюдава.
Аманда мълчеше, Евелин — също. Известно време двете не откъсваха поглед една от друга. Аманда имаше усещането, че майка й знае къде отива. Думите на Тък още ехтяха в съзнанието й. Единственото, което я интересуваше в момента, беше час по-скоро да види Досън.
Възможно бе да е още при къщата на Тък, но едва ли. Лесно щеше да почисти колата и вероятно бързо щеше да напусне града, знаейки чудесно, че братовчедите му го търсят.
Но спомена, че има още едно място, където трябва да се отбие…
Думите сами изникнаха в ума й и тя седна бързо зад волана, знаейки чудесно кое е това място.
Досън излезе от колата, спря за миг пред вратата на гробището и бавно тръгна към надгробната плоча на Дейвид Бонър.
В миналото гледаше да идва тук в необичайни за останалите часове, за да не го видят. Днес обаче това беше невъзможно. През почивните дни хората идваха при покойниците си. Никой не му обърна особено внимание, но въпреки това той вървеше с наведена глава.
Още докато приближаваше, забеляза, че цветята, които бе оставил в петък сутринта, бяха там, макар и преместени малко встрани. Най-вероятно от градинаря, докато бе косил тревата. Досън се наведе и откъсна няколко пропуснати от косачката стръка трева.
Мислите му полетяха към Аманда и сърцето му се сви от внезапно усещане за огромна самота. От самото му раждане животът му бе прокълнат. Затвори очи и прочете наум молитва за душата на Дейвид Бонър. Нямаше как да забележи сянката, която покри неговата. Някой безшумно го беше доближил в гръб.
Аманда спря на кръстовището на главната улица на Ориентъл. Левият завой щеше да я отведе към яхтеното пристанище и оттам до дома на Тък, докато десният водеше вън от града, към магистралата, а оттам към собствения й дом. Право пред нея зад ограда от ковано желязо се намираше гробището. Най-голямото в Ориентъл, където почиваше доктор Дейвид Бонър. Досън бе споменал, че вероятно ще се отбие тук, преди да си тръгне.
Портите на парка бяха широко отворени. Младата жена хвърли бегъл поглед към колите и пикапите на паркинга с надеждата да зърне колата му под наем и в един миг наистина я видя. Само преди три дни беше спрял същия автомобил до нейния в двора на Тък. Рано тази сутрин Аманда бе стояла до него, докато той я целуваше за последен път.