Пред бара на кънтри клуба, много след като приключиха играта на голф, Франк даде знак на бармана да му донесе още една бира, но не забеляза питащия поглед на служителя, който той отправи към Роджър. Приятелят му сви леко рамене и надигна кутийката с диетична кола пред него. Барманът постави поредното шише бира пред Франк, докато Роджър се наведе към него и се опита да надвика шума наоколо. Заведението се бе напълнило през последния час. Резултатът се изравни в средата на деветия ининг.
— Нали не си забравил, че имам среща със Сюзан за вечеря, така че няма да мога да те откарам до вас? Не можеш да караш сега.
— Знам.
— Искаш ли да ти повикам такси?
— Нека да свърши мача — рече Франк. Стъкленият му поглед не слизаше от екрана над бара. — После ще мислим за това.
Аби се стовари на стола до леглото на брат си, питайки се защо, по дяволите, Тед живее в такава миризлива дупка. Вътре направо вонеше — носеше се миризма на нещо като стари мръсни памперси и мухъл, а кой знае — може би и на гниещо умряло животно. С това бебе, което не спираше да скимти, и Ела, която се движеше насам-натам като изплашено привидение, беше истинско чудо, че Тед не е откачил напълно.
Питаше се и какво прави още тук. Тед лежа в несвяст близо цял следобед, след като припадна до пикапа си. Ела се беше разпищяла, че трябва да го откарат в болница, но Аби го вдигна и го пренесе вътре.
Ако Тед се влоши, ще го заведе, разбира се, но не беше ясно дали лекарите ще му помогнат. Трябваше първо да си почине. Казаха му го и в болницата след мозъчното сътресение. Снощи обаче той не миряса и сега си плащаше.
Аби нямаше намерение да прекара още една нощ с брат си в болницата, особено след като самият той вече се чувстваше по-добре. И сега не искаше да стои тук, имаше работа за вършене, но тя бе свързана със сплашване, а Тед имаше голяма роля в него. Късмет беше, че останалите от семейството не видяха какво стана и той успя да го прибере, преди някой да ги е забелязал.
Ама как вонеше тук — като в помийна яма. Горещината навън само усилваше смрадта. Той извади мобилния си телефон и изреди контактите си. Намери името на Канди и натисна бутона. Беше й звънял и по-рано този ден, но тя не вдигна, а и не му върна обаждането. Не му харесваше да го пренебрегват по този начин. Никак даже.
За втори път телефонът отсреща не отговори.
— Какво, по дяволите, става? — разнесе се прегракналият глас на Тед. Устата и гърлото му бяха пресъхнали и той имаше чувството, че го е ударил парен чук.
— Нищо, в леглото си — отвърна брат му.
— Защо, мамка му?
— Защото не стигна до пикапа и се срути в калта като чувал с картофи. Довлякох те тук.
Тед седна предпазливо в леглото. Изчака да мине световъртежът и обърса носа си с длан.
— Намери ли Досън?
— Не съм го и търсил. Пазих нещастния ти задник цял следобед.
Тед се изплю на пода до купчината мръсни дрехи.
— Може да е още в града.
— Може. Но се съмнявам. Сигурно знае, че го търсиш да му видиш сметката. Ако има акъл в главата си, да се е разкарал отдавна.
— Дано няма толкоз акъл. — Опрял ръка в таблата на леглото, Тед се надигна и пъхна глока в колана на кръста си. — Ти ще караш.
Аби знаеше, че той няма да се откаже. Пък и нямаше да е зле останалите от семейството да знаят, че Тед е вече на крак и във форма да се грижи за бизнеса.
— Ами ако не е там?
— Значи го няма. Но трябва да се убедя сам.
Аби го гледа известно време, но в момента се питаше защо Канди не му връща обаждането? Дали причината не бе онзи, с когото я беше видял в „Тайдуотър“?
— Добре — съгласи се той. — Но после ще искам да ми помогнеш за една работа.
Канди погледна телефона, докато стоеше на паркинга пред „Тайдуотър“. Две позвънявания от телефона на Аби, на които не беше отговорила. Това не беше добре. Трябваше да му се обади, да помърка, да се поглези, да каже каквото трябва. Ами ако побърза да дойде да я види в заведението? Тя не искаше това. Той със сигурност щеше да види, че колата й е пълна с багаж, и да се сети какво е замислила. Един господ знае какво ще направи този перко.
Може би трябваше да прибере нещата си по-късно след работа и да тръгне от квартирата. Не беше се сетила, а и смяната й започваше. Парите щяха да й стигнат само за около седмица за мотел и храна, така че бакшишите от тази вечер й трябваха.
Значи най-добре да остави колата другаде, за да не я види Аби. Тя даде на заден, заобиколи и се насочи към центъра на Ориентъл. Намери място зад един от антикварните магазини в предградието, който не се виждаше от пътя. Така беше по-разумно. Нищо че щеше да се наложи да повърви малко пеша.