Ами ако Аби се появи и не види колата й? Това също можеше да е проблем. Не искаше да чува въпросите му и да се мъчи да измисля отговори. Ето защо реши, ако той отново позвъни, да вдигне и да му каже, че е имала проблем с колата и е била заета с това да я оправя. Все пак оставаха й само пет часа, преди да изчезне от града. Довечера ще може да загърби всичко в Ориентъл.
Джаред спеше дълбоко в пет и петнайсет, когато мобилният му телефон иззвъня. Събуди се и взе апарата. Защо ли го търси баща му?
Оказа се, че е Роджър, приятелят на Франк, който го молеше да отиде да прибере баща си от клуба. Пил и не бивало да кара.
Не може да бъде, саркастично мина през ума на момчето. Моят баща? Да е пил?
Естествено, не го каза на човека, колкото и да му се искаше. Обеща да бъде там след двайсет минути. Измъкна се от леглото, нахлузи късите си панталони и фланелката и потърси с поглед чехлите си. Взе ключовете за колата и портфейла, които бе оставил на бюрото. Докато слизаше по стълбите и се разсънваше, отново се сети за Мелъди и че трябва да й се обади.
На Аби дори не му мина през ума да скрие колата край дома на Тък и да продължат пеша, както бяха направили предишната вечер. Продължи напред по разровения път със скорост, на която би завидял всеки рейнджърски отряд, наби спирачки пред вратата на къщата. Слезе от пикапа с извадено оръжие, преди Тък да се измъкне навън. Като се имаше предвид лошият му вид, беше доста бърз. Синините под очите му бяха започнали да почерняват и приличаше на енот.
Както се очакваше, наоколо нямаше жива душа. Къщата беше празна, в работилницата нямаше и следа от Досън. Братовчед им беше доста пъргаво копеле. Жалко, че не остана в града. Аби можеше добре да го използва в бизнеса си.
Тед също не се изненада много от отсъствието на Досън, но това не успокои ни най-малко яда му. Аби видя как мускулите на челюстта му се свиват и разпускат ритмично, а пръстът на ръката, стиснала глока, леко поглаждаше спусъка. Тед постоя напрегнато на тясната алея, след което пое с решителни крачки към къщата и с мощен шут отвори вратата.
Аби опря гръб на пикапа и реши да остави брат си да прави каквото ще. Чуваше го да сипе ругатни, да хвърля вещи. По едно време стар стол излетя с трясък през прозореца и парчета стъкло се разлетяха във всички посоки. Не мина много и Тед се появи отново на прага. Тръгна без колебание към работилницата.
Вътре беше паркиран класически модел „Стингрей“. Предишната вечер го нямаше тук. Още едно доказателство, че Досън е идвал и си е тръгнал. Аби нямаше как да разбере дали и на Тед му е станало ясно, но пък и имаше ли значение? Нека изпусне парата. Колкото по-скоро му мине, толкова по-бързо нещата ще се върнат по местата си. Важно беше брат му да започне да мисли по-малко за това, което иска, и да се съсредоточи върху онова, което иска Аби.
Видя как Тед грабна метална шина от тезгяха. Вдигна я високо във въздуха, след което с все сила я стовари върху предното стъкло и то се пръсна с пронизителен звук. Посипаха се удари върху капака и той се нагъна. Замахна срещу фаровете, отнесе и страничните огледала, но очевидно едва сега започваше.
През следващите петнайсет минути Тед направо разкости колата, като използва всички инструменти, които видя. Моторът, колелата, гюрукът и таблото бяха натрошени и размазани. Тед изливаше гнева си към Досън върху автомобила.
Жалко, помисли си Аби. Колата беше истинско бижу. Но пък не беше негова, а и на Тък така му олекваше.
Решил, че е приключил, Тед напусна работилницата и тръгна към брат си. Стъпваше някак по-стабилно, въпреки затрудненото дишане и все още дивия поглед. В един миг Аби си помисли, че брат му ще вдигне оръжието си и ще го гръмне, ей така от яд.
Само че Аби не бе станал водач на семейството с отстъпване, дори когато брат му откачаше. Продължаваше да стои небрежно облегнат на пикапа и очакваше онзи да приближи. Зае се да почиства зъбите си с нокът и като приключи, огледа пръста си.
— Свърши ли? — попита той и вдигна поглед към брат си.
Досън стоеше на кея зад хотела в Ню Берн, от двете страни на който се виждаха една до друга наредени привързаните лодки. Дойде тук след гробището и остана да погледа залязващото слънце.