— Пристигам — успя да промълви тя. — Ще съм при вас при първа възможност…
Неясно защо връзката прекъсна. Тя набра отново, но не получи отговор.
Натисна педала на газта и мина в следващата лента, задминавайки колата пред нея, премигвайки с фарове. Трябваше веднага да отиде в болницата. За съжаление потокът коли на прибиращите се след уикенда ставаше все по-гъст.
След краткото пътешествие до къщата на Тък Аби усети неистов глад. Докато тялото му се бореше с инфекцията, не му се ядеше, но сега апетитът му се беше върнал, сигурен знак, че антибиотикът действа. В „Ъруинс“ той си поръча чийзбургер с гарнитура от лучени кръгчета и пържени картофи с чили сос. Излапа всичко в чинията и си помисли, че ще има място и за парче сладкиш, а по-късно и за един сладолед.
Тед обаче не се справяше с храната пред себе си. Той също си поръча чийзбургер, но откъсваше малки парчета и дълго ги дъвчеше. Разбиването на колата очевидно бе изцедило и малкото му сили.
Докато чакаха да им донесат храната, Аби позвъни на Канди и този път тя вдигна още при първото позвъняване. Поговориха малко и тя му каза, че вече е на работа, извини се, че не е отговорила на предишните му позвънявания, подхвърли нещо за проблеми с колата. Ако се съдеше по гласа й, се радваше да го чуе и пофлиртува с него като преди. Почувствал се доста по-добре от чутото, Аби се запита дали пък не си е въобразил някои неща за държането й предишната вечер.
Благодарение на храната или на общото му възстановяване, но още докато се хранеше, се върна мислено към разговора с момичето. Нещо го смущаваше. Първо тя не спомена проблеми с телефона, а с колата. Колкото и заета да е била, ако искаше, можеше да отговори на звъненето му. Имаше нещо.
Брат му се надигна от мястото си и отиде до тоалетната. Погледна го, докато се връщаше, и му хрумна, че Тед като нищо можеше да играе в някой евтин филм на ужасите с този вид. Останалите посетители бяха забили поглед в чиниите си, сякаш нищо не забелязваха, и Аби се ухили доволно. Не беше лошо да си от семейство Коул.
Не спираше обаче да мисли за Канди и разговора си с нея.
Франк и Джаред са претърпели катастрофа.
Думите се въртяха в съзнанието на Аманда като на лента и тревогата й нарастваше с всяка следваща минута. Кокалчетата на пръстите й бяха побелели от стискането на волана. Включваше и изключваше фаровете, сигнализирайки на колата отпред да й даде път.
Отведени са с линейка. Джаред и Франк пътуват към болницата. Съпругът и синът й…
Най-сетне шофьорът пред нея реши да се изнесе в съседната лента и Аманда профуча покрай него, скъсявайки разстоянието между себе си и колите в далечината.
Напомняше си, че Джаред звучеше разстроен, но иначе беше добре.
Но кръвта, дето…
Джаред бе споменал, че Франк бил целият в кръв. Напразно се опитваше да набере отново сина си. Напомни си, че в линейката и в спешното отделение е забранено да се използват мобилни телефони. Освен това лекари и парамедици сигурно вече са ги поели. Когато Джаред най-сетне й отговори, щеше да стане ясно, че напразно се е паникьосала. След време бързането й като луда по магистралата ще бъде повод за шеги около масата.
Всичките й опити да се свърже завършваха с препращане към гласовата поща и стомахът й се свиваше все повече и повече. Неясно защо реши, че катастрофата е била сериозна, много по-сериозна от това, което Джаред описа. Нямаше обяснение за подобно заключение, но мисълта не я напусна.
Пусна апарата на седалката до себе си и натисна газта. Залепи се за колата отпред, докато не й направиха път.
19
Досън сънуваше, че е на платформата и серията от експлозии люлее неудържимо съоръжението, но наоколо цареше мъртвешка тишина и събитията се развиваха като на забавен кадър. Пред очите му цистерната се разпори и мощни пламъци се стрелнаха нагоре, придружени от гъст черен дим, който заприлича на огромна гъба. Вълните се плискаха по повърхността на платформата, събаряйки всичко по пътя си, измъкваха стълбовете и машините от гнездата им. При следващите експлозии телата на работниците, оказали се навън, полетяха, размахали ръце и крака, към водата. Огънят поглъщаше палубата бавно и постепенно. Всичко около него се рушеше и изчезваше.
Той обаче не помръдваше от мястото си, недокоснат от вълните и пламъците, от летящите предмети, които незнайно защо го отминаваха. Право пред него, близо до крана, от мазния дим изплува силуета на мъж, но и него като Досън случващото се сякаш не го засягаше. За част от секундата черната пелена увисна над него, но бързо се оттегли. Досън зяпна от изненада, разпознал чернокосия мъж със синьото шушляково яке.