Непознатият спря. Поради разстоянието чертите на лицето му бяха неясни. Досън искаше да му извика, но гърлото му не издаде никакъв звук. Искаше да приближи, но краката му сякаш бяха залепнали. Двамата се гледаха и макар да бяха далеч един от друг, Досън сякаш го позна.
Събуди се, чувствайки как адреналинът кара кръвта да бие в слепоочията му. Намираше се в стаята си в хотела в Ню Берн на брега на реката и макар да знаеше, че това е само сън, почувства как изтръпва от неприятното усещане. Седна в леглото и протегна крака към пода.
Часовникът показваше, че е спал около час. Слънцето навън се бе спуснало към хоризонта и цветовете на предметите в стаята вече бяха приглушени.
Като насън…
Досън се изправи и се огледа — видя портфейла си и ключовете за колата до телевизора. Те очевидно му напомниха нещо, защото започна да проверява съдържанието на джобовете на костюма. Провери отново всичките, за да се увери, че не бърка. Най-сетне грабна портфейла и ключовете и се спусна надолу по стълбите към паркинга.
Прегледа всеки сантиметър от колата под наем, като не пропусна нищо — жабката, багажника, пода и пролуките между седалките. Постепенно започна да си спомня какво се беше случило по-рано през деня.
Беше оставил писмото от Тък на тезгяха в работилницата на Тък. Майката на Аманда бе минала и вниманието му се насочи към дъщеря й на верандата, ето защо забрави да си прибере писмото.
Значи беше останало на тезгяха. Можеше и да не го прибере, разбира се… само че това беше немислимо. Последното писмо от Тък, последният му подарък, и Досън искаше да го занесе у дома.
Чудесно знаеше, че Тед и Аби обикалят града, за да го намерят, но това трудно щеше да го спре. Много скоро той вече пресичаше с колата моста към Ориентъл. Щеше да стигне за четирийсет минути.
Алан Бонър пое дълбоко дъх, преди да прекрачи прага на „Тайдуотър“. Беше очаквал да види повече хора в този час. Няколко души седяха пред бара и още няколко — около билярдната маса в дъното. Само на една от масите в заведението имаше двойка, която в момента приготвяше парите за сметката си и всеки момент щеше да си тръгне. Изобщо не приличаше на съботните вечери, пък дори и на петъчните. От джубокса се носеше спокойна музика, телевизорът недалеч от касата също бе включен и на Алан вътре му се видя дори уютно.
Канди забърсваше плота на бара и му се усмихна, щом го видя, после помаха и с кърпата си. Беше с дънки и фланелка с къси ръкави и макар да не бе наконтена като друг път, пак беше най-красивото момиче в града. При мисълта, че иска да я покани на вечеря, пеперудите се разлетяха в стомаха на Алан.
Стоя известно време нерешително. Никакви извинения. Ще седне на столче пред бара и ще се държи нормално, ще поведе лек разговор, докато стигне до въпроса за срещата. Напомни си, че тя флиртуваше с него, и макар че може би си е флиртаджийка по природа, той беше сигурен, че във вниманието й към него има нещо повече. Сигурен беше. Пое си отново дъх и тръгна към нея.
Аманда връхлетя във фоайето на спешното отделение на университетската болница на „Дюк“ и обиколи с поглед лицата на тълпата от пациенти и близките им. Не беше спирала да набира телефоните на Джаред и Франк, но очевидно никой от тях не бе в състояние да вдигне. Най-сетне, в пълното си отчаяние, позвъни на Лин. Дъщеря й все още беше край езерото Норман, на няколко часа път оттук. Момичето изтръпна при новината и обеща да се прибере час по-скоро.
Застанала на прага, Аманда оглеждаше помещението с надеждата да зърне сина си. Молеше се тревогата й да е била напразна. Изведнъж, за своя огромна изненада забеляза в дъното Франк. Той се изправи и тръгна към нея. Видя й се не така тежко пострадал, както очакваше. Тя надникна зад рамото му, мъчейки се да види сина си. Но него го нямаше.
— Къде е Джаред? — попита тя, когато Франк я наближи. — Добре ли си? Какво се случи?
Тя не спираше да сипе въпросите си, но той я улови за ръката и я поведе навън.
— Приеха Джаред — рече. Часове бяха минали, откакто беше в клуба, но все още заваляше думите. Тя виждаше колко се старае, но дъхът и потта му миришеха на бира. — Нямам представа какво става. Май и лекарите нямат становище засега. Една от сестрите спомена нещо за кардиолог.