Думите му я хвърлиха в нова тревога.
— Но защо? Какво не е наред?
— Не зная.
— Ще се оправи ли?
— Изглеждаше добре, когато пристигнахме тук.
— Защо викат тогава кардиолог?
— Не ми казаха.
— По телефона той спомена, че ти си окървавен.
— Ударих си носа здраво — попипа той раната, около която се бе образувала голяма подутина, — но бързо спряха кръвта. Нищо особено. Ще се оправя.
— Защо не вдигаше телефона си? Звънях поне сто пъти.
— Мобилният ми е останал в колата…
Аманда вече не слушаше. Опитваше се да премисли чутото досега. Джаред беше приет. Синът й беше пострадал. Нейният син, а не съпругът й. Джаред. Първородният й…
Чувстваше се така, сякаш някой я беше изритал в стомаха, а от Франк направо й се повдигаше. Тя мина покрай него и се насочи към сестрата на рецепцията. Овладя с огромно усилие обзелата я истерия и поиска да я информират за състоянието на сина й.
Сестрата не можа да й каже нищо повече от онова, което знаеше Франк. Пияният Франк. Гневът я заля като торнадо. Тя удари длани върху бюрото и изплаши всички присъстващи.
— Искам да знам какво става със сина ми! — изкрещя тя. — И искам отговор сега!
Проблеми с колата, помисли си за кой ли път Аби. Откакто говори с Канди, този въпрос не му даваше мира. Ако наистина е имала проблеми с колата, как е отишла на работа? И защо не му се обади да я закара до „Тайдуотър“ или до вкъщи?
Дали някой друг не е свършил тази работа? Например онзи от бара?
Не може да е била толкова глупава. Естествено, можеше да й се обади, за да я попита, но имаше по-добър начин да разнищи тази работа. „Ъруинс“ не беше много далеч от малката къща, където живееше Канди, и нищо не му пречеше да отскочи дотам и да види дали колата е отпред. Ако наистина е там, значи онзи я е закарал на работа, тогава наистина щеше да има за какво да си поговорят.
Хвърли няколко банкноти на бара и даде знак на Тед да го последва. Брат му почти не продума по време на вечерята, но Аби имаше усещането, че е по-добре, въпреки слабия му апетит.
— Къде отиваме? — попита по едно време Тед.
— Искам да проверя нещо.
Домът на Канди бе на няколко минути път на малка, почти безлюдна улица. Къщата беше истинска съборетина, с алуминиеви тараби отпред и опасана от прорасли храсталаци. Не беше нещо особено, но на Канди очевидно не й правеше впечатление. Не си бе направила и труда да я постегне малко.
Спряха наблизо и Аби видя, че колата липсва. Може да са я поправили, реши той. Докато седеше в кабината на пикапа, усети, че нещо не е наред. Нещо липсваше и му трябваха няколко минути да се сети какво.
Липсваше статуята на Буда, която Канди държеше на перваза на прозореца, почти скрит от храстите. Винаги беше казвала, че й носи късмет. Нямаше причина да го няма сега. Освен ако…
Той отвори вратата и влезе. Тед му хвърли въпросителен поглед.
— Връщам се след минута.
Аби мина през храстите и се качи на верандата. Приближи лице до стъклото на прозореца и се увери, че фигурата наистина я няма. Всичко останало си беше както преди, но това нищо не значеше, защото Канди бе наела къщата заедно с мебелите. Липсата на статуетката беше тревожна.
Заобиколи къщата, надничаше във всеки прозорец, но пердетата прикриваха голяма част от стъклата. Не можа да разбере почти нищо.
Най-сетне, отегчен от обикалянето, просто ритна задната врата, точно както Тед изрита вратата в на къщата на Тък.
Прекрачи прага, питайки се какво, по дяволите, бе замислила Канди.
Точно както след пристигането си преди петнайсет минути, Аманда застана пред сестрата на рецепцията и попита дали има нова информация за сина й. Жената търпеливо обясни, че вече е казала всичко, което знае: Джаред е приет за лечение и е повикан кардиолог за консултация. Лекарите знаят, че родителите са тук и чакат мнението им. В гласа й звучеше съчувствие и Аманда само кимна в знак на благодарност.
Стоеше в чакалнята на болницата, но сякаш още не бе осъзнала напълно какво прави тук, как се случи така. Думите на Франк и на медицинската сестра звучаха в ушите й, но не значеха нищо за нея. Не искаше да й казват какво става, искаше само да види и да говори с Джаред. Имаше нужда да чуе гласа му, да види, че е добре, и когато Франк се опита да постави длан на гърба й, за да я успокои, тя се дръпна като опарена.